Българските банки променят лихвените си стратегии след евро

Българските банки започват да променят своята лихвена политика след членството на страната в еврозоната, като част от свободната ликвидност вече може да се пласира на депозитната лихва, която плаща Европейската централна банка (ЕЦБ). В предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria Даниел Трифонов, ръководител „Ликвидност и финансови пазари“ в tbi bank, посочи, че текущото ниво на депозитното улеснение на ЕЦБ е 2,50%.

Повишение на депозитните предложения от по-малките банки

По-малките играчи на пазара реагират първи, като започват да предлагат по-високи лихви по депозитите. Те са по-гъвкави и предлагат повече депозитни продукти, което дава възможност на клиентите да управляват средствата си по-активно, вместо да оставят парите в разплащателни сметки, обясни Трифонов. Според него част от целта на тези по-високи предложения е да бъдат съобразени както с депозитното улеснение на ЕЦБ, така и с нуждата да се покрие част от инфлацията.

За последните шест месеца средните лихви по депозитите в страната се повишили с около 50 базисни пункта до средно ниво от 1,5%. Паралелно с това обемът на депозитите расте както на месечна, така и на тримесечна база.

Кредитиране и натиск върху имотния пазар

По данни, цитирани от Трифонов, кредитите в България се увеличават с по-бързи темпове от депозитите. Това създава напрежение на имотния пазар, където наблюдаваме спад на броя сделки. Преди това на пазара са се отпускали ипотечни кредити с матуритет 25–30 години при лихви около 2,45%.

Трифонов отбеляза, че ниските ипотечни ставки в България се дължат до голяма степен на високото ниво на ликвидност и на капиталовите буфери в банковата система, което дава възможност на институциите да предлагат по-ниски условия. В същото време в Германия лихвите по ипотеките са на много по-високо ниво (около 4%), което според него поставя под въпрос доколко българското кредитиране може да бъде по-безрисково по отношение на клиенти и строителство.

Най-големите системно важни банки се борят за финансирането на покупките на жилища — това улеснява придобиването на собствен дом, но и подпомага формиране на имотни балони. Трифонов прогнозира, че спадът в броя сделки ще „изчисти“ пазара и ще го направи по-предвидим.

Рискът от плаващи лихви и свързаните разходи

Според госта хората често подценяват риска от плаващите лихви по ипотечните кредити и забравят да включат в калкулацията допълнителни разходи като такси за обслужване на сметки и застраховки. Трифонов обясни, че плаващата лихва често е свързана с поведението на депозитните ставки при големите банки, които в момента „клонят към нула“.

Той очаква в следващите две–три години пазарът да преживее „отрезвяване“ и лихвените нива да станат по-нормални, свързани с EURIBOR или други пазарни индекси, а не с вътрешно определяни индекси от големите банки.

Кой спестява в България

Основните спестители според Трифонов са хора над 40 години с по-стабилна заетост и доходи, които поради народопсихология и по-ниска финансова грамотност предпочитат банковите депозити. По-младите пък търсят доходност чрез търговия с акции и криптовалути, понеже нямат достатъчни доходи, за да отделят значителни суми за спестяване.

Перспективи за лихвите в Европа и рисковете за икономиката

Трифонов прогнозира, че до края на текущата година остават още две заседания на ЕЦБ, на които може да бъде взето решение за ново повишение на лихвите. Най-късно до края на първото тримесечие на следващата година той очаква още едно или две увеличения до ниво около 3%, което вероятно ще се запази за известно време.

Според него продължително ниво на лихвите над 3% ще намали устойчивостта на икономиката, тъй като големият бизнес ще среща трудности при рефинансиране. Дефицитите в европейските държави трябва да бъдат управлявани чрез политически решения за преструктуриране или съкращаване на разходи. Трифонов посочи Франция като значим проблем поради високия й бюджетен дефицит и разширяващите се спредове спрямо германските 10‑годишни държавни ценни книжа, както и политическата нестабилност, които могат да принудят ЕЦБ към действия.