Бизнес

Българската електроиндустрия губи позиции заради конкуренцията от Китай

Сериозни загуби заради по-ниските цени от трети страни Българската електротехническа промишленост е изправена пред остър натиск от конкуренти основно

Българската електроиндустрия губи позиции заради конкуренцията от Китай

Сериозни загуби заради по-ниските цени от трети страни

Българската електротехническа промишленост е изправена пред остър натиск от конкуренти основно от Китай, както и от Турция, Пакистан и Индия, каза д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. По думите му тези държави не действат при същите пазарни и регулаторни условия като България, включително данъчно облагане, нива на заплащане и екологични стандарти.

Когато критерият в обществените поръчки е предимно цената, българските компании често остават на заден план, защото фирми от въпросните държави предлагат по-ниски оферти. Според налични данни, цитирани от Белелиев, над 70% от обществените поръчки у нас се печелят от компании от трети страни.

Влиянието на скока в цените на метали и дългите срокове на производство

Дори когато български производители печелят поръчки, те изпитват сериозни затруднения заради поскъпването на суровини като сребро, мед, алуминий и злато. Белелиев посочи, че тези базови материали се използват при почти всички електротехнически изделия и растящите международни цени вдигат себестойността на продукцията.

Като илюстрация той даде производствения цикъл на един трансформатор, който може да продължи между 8 и 15 месеца. Ако през този период цените на основни компоненти като мед или стомана се вдигнат, договорената твърда цена не се коригира и производителят търпи загуби. Тази практика щади конкурентите от Китай, където според Белелиев вътрешните цени на металите са субсидирани и не отразяват международните котировки, което дава значително конкурентно предимство.

Икономически тежести и възможни последици

Белелиев отбеляза, че българската електроиндустрия е била водеща още от съветски период и в момента остава най-големият секторен износител в страната, като над 12% от износа е продукция от този сектор. Въпреки това сектора усеща намаляване на темповете на производство; има случаи на спиране на производства, свързани предимно с автомобилната индустрия, и общ спад в търсенето на основните пазари.

Има единични случаи на фирми, които отказват или не могат да изпълнят договори заради поскъпването на суровините, а мнозина изпълняват поръчките на загуба. Белелиев прогнозира, че ефектите от тези затруднения ще станат по-видими в началото на следващата година.

Той не очаква цените на металите да се върнат към предишните нива заради геополитически фактори и ускорената електрификация, която увеличава търсенето на сребро, мед и алуминий.

Предложения за защита и реформи

БАСЕЛ настоява за въвеждане на правило за минимум 50% европейско и българско участие в проекти, финансирани с публични средства. Белелиев напомни, че подобна практика е съществувала при първите европейски помощи, когато 51% от доставките трябваше да бъдат произведени в ЕС или в държави, подписали търговски споразумения с него.

Асоциацията инициира и искане за задължителна индексация на цените и прекратяване на практиката с твърди цени в обществените поръчки. Предлага се въвеждане на формула за корекция, свързана с борсовите котировки на мед и други ключови суровини. В момента в България подобна индексация се прилага само за строителния сектор; браншът иска разширяване на правилата и за електротехническата продукция.

По думите на Белелиев повечето големи европейски икономики вече имат мерки, които ограничават масовото навлизане на китайски и други фирми от трети страни на техните пазари, и той настоя същите практики да се прилагат и у нас, за да се запазят работни места и данъчни приходи.

Перспективи

Белелиев предупреждава за намаляващо търсене на работна ръка в Европа, което скоро може да се усети и в България. Той прогнозира, че при публикуването на официалните статистики очакванията са те да показват леки негативни тенденции за сектора. Въпросът за потенциален дефицит на мед и други индустриални метали и възможностите за възстановяване на производството в Европа остава открит.