България отново намесена в спора между власт и опозиция в Северна Македония
Нов кръг на политическата конфронтация Последните изказвания около плановете за добив на антимон в близост до Крива паланка отново
Нов кръг на политическата конфронтация
Последните изказвания около плановете за добив на антимон в близост до Крива паланка отново вкараха България в центъра на политическите нападки между управляващите и опозицията в Северна Македония. Конфликтът избухна след коментари на лидера на опозиционния СДСМ Венко Филипче, който остро разкритикува премиера Християн Мицкоски за обявения проект и за начина, по който се представя вместо националните интереси.
Какво заяви Мицкоски и какво следва
По време на визита в Съединените щати премиерът съобщи, че проектът за добив на редкия метал антимон в местността Кръстов дол, близо до село Луке край Крива паланка, ще получи американско финансиране в размер на пет милиона долара. Това изявление предизвика остра реакция от страна на опозицията, която постави под въпрос начина на вземане на решения и перспективите за опазване на природните ресурси и земята.
Филипче реагира с твърдението „Македония не е за продан“, като подчерта, че земята, рудите и водата не са частна собственост на премиера и не могат да бъдат разпореждани едностранно. Той призова за по-широки консултации и заяви, че решения от такъв мащаб трябва да бъдат подкрепени от гражданите, а не налагани от управляващите.
Отговорът на управляващите
На тези обвинения отговори депутатът от ВМРО‑ДПМНЕ Бране Петрушевски, който обвини Филипче, че всъщност продава националната идентичност и езика на България с цел да си осигури властта. Петрушевски посочи, че според него Филипче и политическият му кръг действат двулично, като припомни сделката с името от времето на бившия премиер Зоран Заев, за да аргументира обвинението си.
Освен това Петрушевски отправи и нападения към мотивите на Филипче, като го обвини, че стремежът му към власт е продиктуван от желание за лични облаги — „да краде, да наглася търгове и да събира комисиони“, по думите на депутата.
Аргументите на опозицията
В отговор Филипче отново предупреди, че обявените инициативи за добив на природни ресурси приличат на разпродажба на земя и на предаване на национални богатства в ръцете на чуждестранни инвеститори. Той настоя, че подобни проекти трябва да бъдат одобрявани от гражданите и чрез по-широк обществен дебат, а не да се вземат като едностранни политически решения.
Филипче подчерта, че националните ресурси са общо благо и че всяка стъпка, която ги засяга, трябва да бъде прозрачна, с ясни механизми за контрол и участие на местните общности.
Последствията за политическия дебат
Скандалът раздвижва отново обществения дебат за управлението на природните ресурси, отношенията с чуждестранните инвеститори и границите на политическата конкуренция. Обвиненията за „продаване на идентичност“ и за неясни икономически мотиви добавят още изострен тон към вече напрегнатия политически диалог в страната.
Ясно е, че въпросът за проекта за антимон край Кръстов дол и начинът на финансиране ще останат в центъра на обсъжданията между политическите сили, като и двете страни използват случая, за да мобилизират обществено внимание и подкрепа.



