България може да развие енергийни иновации, но липсва капитал

България разполага с кадри и предприемачи, способни да създават конкурентни технологии в енергийния сектор, но напредъкът е ограничен от недостиг на инвестиции, слаб контакт между научните институции и бизнеса и ограничен достъп до капитал. Това направиха ясни Цветомир Николов от фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Алекс Новков, съосновател на Ecologic Solutions Group, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV България с водеща Вероника Денизова.

Според данните, цитирани от участниците в предаването, България заема предпоследно място в Европейския съюз според Европейското иновационно табло за 2026 г., като изпреварва единствено Румъния. Позиционирането в класацията отразява системни пропуски, които засягат цялата екосистема за иновации — от ранни научни разработки до комерсиализация и мащабиране на нови продукти и услуги.

Системни слабости в иновационната екосистема

Цветомир Николов акцентира, че причините за слабите резултати са дълбоко структурни. Неговата организация проследява иновационната среда през последните 22 години и според него основният проблем е недостатъчното развитие на цялата екосистема. Държавните инвестиции в образование и научноизследователска инфраструктура не са на необходимото ниво, което ограничава възможностите за дългосрочно развитие на технологични проекти.

Николов отбеляза липсата на достатъчен брой изследователски центрове, които да вържат академичните разработки с практическите нужди на бизнеса. Това създава разрив между научния потенциал и пазарните възможности и затруднява превръщането на научни открития в устойчив бизнес.

По думите му, развитието на технологии и иновациите като процес са тясно свързани с качеството на образованието и с инвестициите в R&D инфраструктура — ключови фактори за ефективна наука и конкурентоспособни продукти.

Ограничен достъп до капитал и слаб бизнес-академичен диалог

Липсата на рисков капитал и трудният достъп до финансиране бяха посочени като ключови бариери за мащабиране на иновациите. Това важи особено за етапите след пилотното тестване, когато компаниите търсят средства за индустриално внедряване и международно разширение. Слабата връзка между университетите и индустрията допълнително затруднява бизнесите да използват научни постижения за разработване на конкурентни продукти.

По време на дискусията беше подчертано, че без стабилни канали за финансиране и партньорства между научните центрове и предприятията трудно се изгражда устойчива иновационна верига.

Възможности в енергетиката

Въпреки тези предизвикателства, енергетиката е сектор с реални възможности за България да се позиционира с конкурентни технологии. Участниците в предаването посочиха, че страната има значителен опит и експертиза в няколко ключови области: соларни технологии, решения за съхранение на енергия (батерии), ядрена енергетика и класически електроцентрали.

Този опит може да бъде база за развитие на продукти и услуги с добавена стойност, ако бъдат създадени по-добри условия за инвестиции, по-ясни връзки между научните институции и бизнеса и по-лесен достъп до рисков капитал. Българските компании вече намират нишови възможности в развитието на технологии за интеграция на възобновяеми източници и решения за съхранение на енергия, но са необходими мащабни инвестиции и координирани политики, за да се премине към масово приложение и износ.

Заключение

Ключовите изводи от разговора са, че България има технологичен потенциал и експертен ресурс в енергетиката, но липсата на инвестиции, слабите връзки между науката и бизнеса и ограниченият достъп до капитал възпрепятстват реализацията на тези възможности. Според Цветомир Николов и Алекс Новков за да се промени траекторията, е необходима системна промяна в подкрепата на образованието, научноизследователската инфраструктура и механизми, които да свържат академичните разработки с нуждите на пазарите.