България може да обяви LFP гигафабрика до края на годината

България като потенциален домакин на фабрика за нов стандарт батерии

Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, обяви в предаването Футуризъм с водещ Антон Груев, че до края на годината в страната може да бъде обявен проект за гигафабрика за железофосфатни (LFP) батерии. По думите му такава инвестиция би поставила България сред първите държави в Европа, които реализират завод за този стандарт клетки.

Колко заводи ще са необходими в Европа

Станиславов посочи, че за да покрие растящото бъдещо търсене, до 2030 г. в Европа ще трябва да бъдат изградени около 76 нови фабрики и гигафабрики за батерии, с среден годишен капацитет от 24 гигаватчаса. Това според него е отговор на бързо увеличаващия се дял на електромобилите и на нуждите от енергийни системи за съхранение и зарядни инфраструктури.

Изоставането на Европа и ролята на финансирането

Европа изостава спрямо водещи производители, затова програмите като Innovation Fund Europe се опитват да стимулират нови производствени мощности. Ако българският проект бъде одобрен и реализиран, той би бил сред първите такива в региона, което би спомогнало за намаляване на зависимостта от внос и за по-широка локализация на веригата на стойността.

Защо LFP и доминацията на Китай

Станиславов обясни, че в момента Китай контролира над 70% от световното производство на батерии, а при някои технологии като LFP този дял практически достига почти 100%. Той подчерта, че LFP технологиите се налагат не само в автомобилния сектор, но и за енергийни решения в сгради, индустрия и системи за съхранение на енергия.

LFP батериите, според госта, имат ключови предимства: по-ниска цена, по-висока степен на безопасност и значително по-дълъг експлоатационен живот — до 10 000 зарядни цикъла, което ги прави привлекателни за тежки превозни средства като камиони и автобуси, както и за стационарни енергийни системи.

Инвестиции в електропреносната мрежа

Станиславов предупреди, че разрастването на електромобилния парк ще натовари силно електропреносната мрежа и ще изисква огромни инвестиции. По думите му тези вложения може да са сред най-големите, които държавите ще правят, особено в сектора на преноса на електроенергия.

Пробегът и технологията на автомобилите

Относно т.нар. „страх от пробега“, гостът заяви, че проблемът вече не е толкова актуален — съществуват електромобили с реален пробег над 900 км, а в рамките на 1–2 години масово ще навлязат модели с около 1000 км. Според него по-нататъшното увеличаване на капацитета на батериите често е нецелесъобразно, тъй като по-големите батерии повишават значително производствените разходи.

Три-четири революции в автомобилната индустрия

Станиславов описа периода като един от най-динамичните за автомобилната индустрия, защото едновременно се развиват електрификацията, софтуерно ориентираният дизайн на автомобилите и масовата автоматизация и роботизация на производството. Той прогнозира появата на т.нар. „тъмни фабрики“ — производствени линии, които ще могат да работят без присъствието на хора на място.

Автономно шофиране: технологии и регулации

По темата за автономните автомобили Станиславов изтъкна, че основните ограничения са както технологични, така и регулаторни. В Европа автономното шофиране е ограничено, а единствено Нидерландия е позволила тестове с автомобилите на Tesla чрез нейната система, според госта. Остава нерешен и въпросът кои сензорни системи ще доминират — лидари (лазерни радари) или камери. Макар че подхòдът с камери бе водещ, поевтиняването на лидарите, особено благодарение на китайското производство, може да ги направи стандарт за по-прецизно автономно управление.

Въпросите, които остават

Станиславов посочи и нерешени теми: как да се развие зарядната инфраструктура, каква е реалната перспектива пред електрическите камиони и какви политики ще предприеме ЕС в автомобилния сектор. Всички тези въпроси са част от дискусията в предаването.

В предаването бяха представени и други теми: изследвания за генетични механизми на регенерация, синтетични растения, произвеждащи сложни молекули, нови химични връзки между кислород и редкоземни метали и открития на марсохода Curiosity за органични молекули на Марс. Целият разговор може да се види във видеото от предаването.