България може да догони Европа с AI, зелена енергия и инвестиции

България разполага със стратегическа географска позиция като транспортен и търговски възел между Север и Юг, както и между Изток и Запад. В средносрочен план икономиката се очаква да расте средно около 3% годишно, а приемането на еврото създава допълнителна устойчивост и повишава доверието на инвеститорите към страната. Това бе посочено от Джейсън Пелмар, ръководител на офиса на Групата на Световната банка за България, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Икономически приоритети и предизвикателства

Пелмар подчерта, че макар растежът да е стабилен, доходите в България остават значително под средното за Европейския съюз — приблизително две трети от средното ниво. Тази разлика налага продължителни и последователни реформи, фокусирани върху увеличаване на човешкия капитал, подобряване на здравеопазването и модернизиране на инфраструктурата.

Еврозоната и членството в Европейския съюз предоставят платформа за по-голяма финансова и икономическа стабилност, което улеснява притока на капитал. В същото време обаче остава необходимост от структурни политики, които да насърчат по-високо добавена стойност в икономиката и да спомогнат за възникване на по-добре платени работни места.

Роля на износа и ключови търговски партньори

България използва географското си положение и инфраструктурата си за засилване на търговските връзки. Около 60% от износа на страната е насочен към държавите от Европейския съюз. Най-голям търговски партньор е Германия, представлявайки около 15% от общия износ, следвана от Румъния и Италия. Този тясно интегриран експортен профил подкрепя икономическия растеж, но също показва нужда от диверсификация и преминаване към продукти и услуги с по-висока добавена стойност.

Инвестиции, регулации и ролята на Световната банка

Според Пелмар Световната банка подпомага България в подобряване на регулаторната рамка, което цели да ускори капиталовите потоци и да направи страната по-привлекателна за инвестиции. Подобрени правила и по-стабилна регулация могат да улеснят както публични, така и частни инвестиции в ключови сектори.

Фокусът върху регулациите включва мерки за подкрепа на иновациите, стимулиране на предприемачеството и защитата на правата на инвеститорите — елементи, които увеличават дългосрочната устойчивост на растежа.

Частният сектор: зелена енергия, цифровизация и иновации

Частният сектор се активизира в области с потенциал за бързо развитие и създаване на високодоходни работни места. Акцентът е върху зелената енергия, цифровизацията и технологичните иновации, включително приложения на изкуствен интелект. Тези приоритети не само подпомагат икономическия преход към по-устойчив модел, но и създават условия за квалифицирани работни места и по-високи доходи в бъдеще.

Инвестициите в човешкия капитал — образование, професионално обучение и здравеопазване — са ключови за успешното внедряване на новите технологии и за повишаване на продуктивността. Правилно насочените публични и частни средства могат да ускори този процес и да намалят изоставането спрямо средните нива в ЕС.

Заключение

България има реални шансове да стесни разликата с европейските стандарти чрез комбиниран подход: използване на географските и институционални предимства, привличане на инвестиции чрез по-добра регулация, подкрепа от международни институции и активна роля на частния сектор в зелена енергия, цифровизация и иновации. Това е пътят към създаване на по-високо платени работни места и устойчив растеж, според наблюденията на Джейсън Пелмар в предаването „В развитие“.