България, Гърция и Румъния търсят общо финансиране за жп коридор Солун‑София‑Букурещ

България, Гърция и Румъния ще кандидатстват за съвместно финансиране на проект за модернизация на железопътната линия Солун–София–Букурещ. Това обяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов по време на първата работна среща между трите страни и Европейската комисия, посветена на коридор „Черно море – Егейско море“.

В срещата, организирана от българското транспортно министерство, участваха представители на високо равнище: алтернативният министър на инфраструктурата и транспорта на Гърция Константинос Киранакис, държавният секретар на инфраструктурата и транспорта на Румъния Йонут Кристиан Савою, координаторът на коридора Балтийско море–Черно море–Егейско море Марио Мауро, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов и министърът на отбраната Атанас Запрянов.

Сред присъстващите бяха изпълнителният директор на Европейската железопътна агенция Оана Гергинеску и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Робърт де Грот, както и управители на инфраструктурни компании в областта на железопътния и пътен транспорт, представители на транспортните министерства на трите държави, служители на Европейската комисия и представители на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Възстановяване на жп връзката и ключови приоритети

Караджов припомни, че след десетгодишно прекъсване българската страна планира възстановяване на редовната железопътна връзка между София и Солун през следващата година. Той отбеляза, че последният директен влак между двете столици е бил през 2017 г.

Като основен български приоритет бе посочен проектът за Дунав мост 3 при Русе–Гюргево. Според Караджов този мост е ключов за целия трансграничен коридор и целта е проектът да премине от аналитичния етап към реална подготовка за строителство с ясно определени стъпки и отговорности.

Други проекти и краткосрочни мерки

Вторият важен проект за България включва изграждането на нови мостове на Дунав при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш. Вицепремиерът подчерта, че предпроектните проучвания за тези съоръжения трябва да започнат възможно най-скоро. Той също така настоя за възобновяване на фериботната линия Русе–Гюргево като средство за допълнителен капацитет.

По време на форума бе акцентирано и върху развитието на железопътната ос Свиленград–Пловдив–Стара Загора–Русе, включително изграждането на нов тунел през Стара планина. Целта е да се създаде единен и непрекъснат коридор с хармонизирани стандарти и оперативна съвместимост между трите държави.

Подкрепа от Гърция и Румъния

Алтернативният гръцки министър Константинос Киранакис изрази подкрепа за българските приоритети и посочи, че проектите следва да се разглеждат като част от интегрирана европейска транспортна система. Той информира, че в Гърция продължават работите по електрификацията на двойната железопътна линия Пирея–Атина–Солун, както и модернизации по трасето Солун–Кулата. Киранакис съобщи и за свързване на пристанище Александруполис с българската граница.

Румънският държавен секретар Йонут Кристиан Савою подчерта необходимостта от непрекъснатост на пътните и железопътните връзки и от интеграция между видовете транспорт, като акцентира върху важността на оперативната свързаност за коридора.

Участници и следващи стъпки

Форумът обедини европейски институции и частни инфраструктурни оператори, включително Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Присъстващите обсъдиха възможностите за съвместно планиране и координиране на проекти, с акцент върху подготовката на предпроектни проучвания и изясняване на отговорностите преди стартиране на строителни дейности.

В заключение страните се разбраха да продължат работните контакти и да търсят общи финансови механизми за реализиране на проектите, които трябва да осигурят непрекъсната и съвместима железопътна връзка между Черно и Егейско море.