Атаки в Черно море принуждават кораби да отказват акостиране

Кораби отказват да влизат в български пристанища след атаки

Има вече сигнали, че плавателни съдове започват да избягват българските пристанища. Последният такъв случай се отнася до седем кораба, които са отказали да акостират, заяви Радостина Жекова — председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Коментарът ѝ беше по повод ударите с дронове по плавателни съдове в българската икономическа зона.

Жекова описва ситуацията от полето, докато се засява новата пшеница. Според нея непосредственият ефект върху логистиката вече е осезаем: кораби отказват да дойдат, което блокира натоварвания и пречи на търговията със зърнени култури.

Въздействие върху търговията със зърно

Търговията със слънчоглед и пшеница е слаба, уточни председателката на съюза, но все пак някакъв обмен се осъществява. При това обаче има сериозни трудности при износа: търговци са купили количества пшеница, но те остават в складовете им, тъй като липсват кораби, на които да бъде натоварена продукцията.

Липсата на акостиращи съдове парализира износа и принуждава някои търговци да задържат стоки, което допълнително натоварва складовите капацитети в региона. Жекова предупреждава, че ако тази тенденция продължи, ще възникнат проблеми и за фермерите при реализирането на реколтата.

Цени на слънчогледа и пшеницата

По отношение на цените, според Жекова тон слънчоглед се продава приблизително за 480–490 евро при доставки до преработвателно предприятие. Ако доставката е до пристанище във Варна, цената достига около 500 евро за тон.

При пшеницата пазарната активност е почти спряна — за търговия не се чува. Все пак тя посочи ориентировъчни стойности: цената на пшеницата е около 180, 220 или 250 евро за тон в зависимост от случая. Търговците, които са направили покупки, не успяват да ги изпратят поради липсата на кораби, което задържа пласирането и реализацията на продукцията.

Непосредствени последици

Отблокирането на този логистичен проблем зависи от решаването на въпроси със сигурността в морската икономическа зона — засега ударите с дронове оказват въздействие върху решенията на корабособствениците и операторите. Спирането на акостирането означава натрупване на стоки в складове и временен застой в търговските потоци.

Жекова коментира, че ситуацията се следи отблизо от земеделските производители, защото несигурността в транспорта води до намалена ликвидност за фермерите и риск от натрупване на невъзможни за реализация запаси.

Какво следва

Докато не се нормализират условията за безопасно плаване и акостиране, търговията с основни земеделски култури ще остане затруднена. Производителите и търговците изчакват развитие на събитията, като междувременно се опитват да организират доставки и да оптимизират складовия цикъл, но без налични кораби възможностите за износ са ограничени.

Радостина Жекова завършва наблюдението си с призив за внимание към логистичните рискове, които вече имат конкретни проявления — най-новият случай с отказаните седем кораба е ясен индикатор за ескалиращи последствия върху търговията и селскостопанския сектор.