Архивен запис разкрива най-старата песен на гърбат кит
Откритие в архивите на „Уудс Хоул“ Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс, съобщават, че са открили
Откритие в архивите на „Уудс Хоул“
Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс, съобщават, че са открили най-стария известен запис на песен на гърбат кит. Звукът е заснет през март 1949 г. в близост до Бермудските острови и е изплувал при дигитализацията на стари аудиоматериали.
Аудио фрагментът не е бил разпознат веднага от екипа, но е запазен в архивите. „Учените не са знаели какво чуват, но са решили да запишат звука и да го запазят,“ казва Ашли Джестър, директор по научни данни и библиотечни услуги в „Уудс Хоул“. Тя допълва, че записът е намерен миналата година по време на процеса на прехвърляне и дигитализация на исторически записи.
Контекст на записа и условията на наблюдение
Екипът, който е направил оригиналното заснемане, е бил на изследователски кораб, където са тествали сонарни системи и са провеждали акустични експерименти в сътрудничество с Управлението за военноморски изследвания на САЩ. Именно по време на тези дейности е бил уловен звукът, който по-късно се оказва песен на гърбат кит.
Откритието предшества с почти двайсет години по-широко известно научно описание на китови песни, приписвано на изследователи, работили по-късно. Това прави записа особено ценен за историческото разбиране на акустиката на китовете.
Какво представлява звукът и защо е важен
Учени от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) обясняват, че звуците, които издават китовете, включват щракане, свирене и викане. Тези вокализации са ключови за тяхното оцеляване: помагат при намиране на храна, ориентиране в океана, установяване на контакт и социална комуникация между индивидите.
Питър Таяк, морски биоакустик и почетен изследовател в „Уудс Хоул“, посочва, че акустичната среда на океана през 40-те години е била значително по-тиха в сравнение със съвременните нива. По-малкото човешки шумове тогава са създали различна акустична обстановка, в която учените са улавяли песните на китовете, обяснява той.
Научно значение и възможни изводи
Изследователите смятат, че запазеният в архива запис може да помогне при разбирането как човешките дейности — например нарастването на корабния шум — променят начина, по който китовете комуникират. Таяк отбелязва, че подобен исторически материал позволява сравняване между акустиката на океана в миналото и настоящето и дава възможност за оценка на въздействието на антропогенните шумове.
В проучване, публикувано от NOAA, се сочи, че китовете могат да адаптират своя вокален модел в зависимост от околната среда. Това означава, че промени в нивата на шум могат да наложат промени в честотата, силата или характера на издавания звук.
За гърбатите китове
Гърбатите китове са известни със сложните си вокализации и понякога се описват като „певци“ на океана. Те могат да тежат над 55 000 паунда (24 947 килограма) и да произвеждат разнообразни звукове, които учените изучават, за да разберат по-добре тяхното поведение и социални взаимодействия. Някои от тези звуци имат повтарящи се структури, които наподобяват песни и могат да звучат деликатно или дори тъжно.
Какво следва
Намереният архивен запис предоставя материал за по-нататъшни анализи и сравнения. Специалистите планират да използват дигитализирания звук, за да анализират честотния му спектър, структурата на вокализациите и евентуалните разлики спрямо съвременните записа. Това ще помогне да се хвърли светлина върху това как изменящата се акустична среда влияе върху комуникацията и поведението на китовете.
Откритието подчертава значението на опазването и дигитализацията на архивни данни, които могат да съдържат ключови доказателства за историческото състояние на морската среда и за начина, по който човешката дейност я е променяла през десетилетията.



