Американски морски археолози отплават към атол в търсене на „Електра“

Екип от американски морски археолози тръгна по море към отдалечен малък атол в западната част на Тихия океан, за да провери най-новата следа, която може да хвърли светлина върху съдбата на изчезналата през 1937 г. авиаторка Амелия Еърхарт. Мисията се осъществява с подкрепата на университета „Пърдю“.

Според планираното екипът трябваше да пристигне на Никумароро — необитавано късче земя в групата Финикс в Кирибати — във вторник, 13 октомври. Целта е да бъде изследван потопен обект в лагуната на атола, идентифициран чрез сателитни изображения преди шест години, който някои смятат за останки от двумоторния самолет „Локхийд Електра 10-Е“.

Две противостоящи хипотези

Поддръжниците на идеята, че останките са свързани със самолета на Еърхарт, твърдят, че формата с множество разклонения, видяна на сателитните снимки от 2020 г., наподобява фюзелаж и крила. Те посочват възможни следи и на по-стари въздушни снимки на лагуната, датиращи още от 1938 г.

На другия полюс е Рик Гилеспи — съосновател на Международната група за издирване на исторически самолети (TIGHAR) и автор на книга по темата — който остава скептичен към новата мисия. Гилеспи, който през последните три десетилетия е водил 12 експедиции до атола и подкрепя теорията, че Еърхарт е оцеляла при аварийно кацане на Никумароро, но по-късно е починала там, категорично отрича, че обектът е самолет. „Виждат се корените. Виждат се клоните“, коментира той. „Това е дърво. Хората виждат онова, което искат да видят“.

Предишни опити и намерени артефакти

Гилеспи припомня два безуспешни подновени опита за откриване на самолета в близките води, сред които експедицията от 2019 г., ръководена от морския археолог Робърт Балард. Той разказва и за случаи, в които сонарни изображения, които първоначално изглеждали като самолет, се оказвали купчина скали.

От своя страна екипът, който организира новата акция, признава заслугите на Гилеспи за развитието на теорията и се позовава на доказателства, събрани през годините, че на Никумароро е имало човешко присъствие. Сред откритите предмети в миналото са стъклено бурканче от 30-те години с крем против лунички и останки от сгъваем нож, подобен на този, който Еърхарт е носела.

Разследванията по темата включват и криминалистичен анализ на архивни данни за размерите на човешки останки, открити на острова през 40-те години на миналия век; записи на посоките, от които са идвали радиосигнали за бедствие в дните след изчезването; както и снимка на брега, направена няколко месеца по-късно, на която според Гилеспи се виждат елементи, наподобяващи колесник от „Електра“.

Различни виждания за съдбата на самолета

Гилеспи вярва, че самолетът вече е безвъзвратно загубен — според него приливите са отнесли машината от плитчините, където тя е кацнала почти невредима, и са я завлекли в открито море, където е потънала и се е разпаднала.

Ричард Петигрю — ръководител на Института за археологическо наследство в Юджийн, Орегон и един от организаторите на мисията — остава оптимист. „Откриването на самолета „Електра“ на Амелия Еърхарт би било откритието на живота ни“, казва той. Юрисконсултът на университета „Пърдю“ и участник в експедицията Стив Шулц добавя: „Това би означавало разрешаването на една от големите загадки в историята на авиацията и със сигурност на една от големите загадки на XX век“.

Гилеспи заявява и друго откровено мнение: „Много бих искал да открия този самолет. Но това няма да се случи“.

Контекст и исторически факти

Официалната позиция на правителството на САЩ, посочена в текста, е, че горивото на „Електра“ е свършило и самолетът се е разбил в морето близо до остров Хауланд — разположен на около 400 мили (640 км) северозападно от Никумароро, известен тогава като остров Гарднър.

Амелия Еърхарт бе видяна за последен път на 2 юли 1937 г., когато отлетя от Папуа Нова Гвинея към Гарднър — маршрут от около 2500 мили (4000 километра) — по време на опит да стане първата жена, обиколила света като пилот. В деня на изчезването е получено нейно съобщение, че „горивото е на привършване“, а последното известно радиопредаване съдържало данни за географската линия, по която се е движел самолетът.

Новата експедиция ще опита да даде окончателен отговор на един от най-големите авиационни мистерии от XX век.