Американците работят по-малко от преди

От данните става ясно, че намаляването на работното време в САЩ не е равномерно — то засяга предимно мъжете и хората с по-ниски доходи. Към 2020 г. разширяването на програмата Medicaid вече обхваща около 100 милиона души, или приблизително 30% от населението. По-малкото положено трудово време води до по-ниски данъчни постъпления, което затруднява финансирането на услуги и грижи за застаряващото население.

Какво казват числата

Впечатляващ е фактът, че въпреки субективното усещане на много работещи — че са непрекъснато заети — американците в общ план работят по-малко отколкото през 1950-те и 1960-те години. Това противоречие между усещане и статистика подчертава, че промяната е структурна и не се дължи само на по-голяма ангажираност или на усещане за постоянна заетост.

Все още САЩ имат по-високо средно работно време отколкото повечето европейски страни, които традиционно имат по-кратки работни седмици и по-дълги отпуски. Но разликата намалява постепенно: не само американците работят по-малко часове, но и в други богати страни средното работно време се повишава. Ако тази тенденция продължи, средното работно време в САЩ може да се доближи до това на страни като Франция.

Историческа динамика

Дългосрочният преглед на еволюцията показва различни траектории за Европа и САЩ. След Втората световна война европейските държави са сред най-работещите, но докато възстановяват икономиките си и изграждат социални системи, работното им време спада значително. Впоследствие то остава по-ниско в сравнение с останалия свят.

В САЩ пътят е по-колеблив: работните часове са намалявали през 1950-те, след това започват да растат през 1960-те и се ускоряват през 1980-те и 1990-те. След период на стабилизация те отново спадат през 2010-те години. Паралелно с това в Европа през 2010-те се наблюдава обрат в посока повишаване на работното време. В резултат на тези промени разликата между САЩ и другите богати страни е намаляла наполовина.

Причини и последици

Основното обяснение за намалението в САЩ не изглежда да е „масова леност“, а по-скоро структурно свиване на участието на мъжете в работната сила. Тази промяна е особено видима сред хората с по-ниски доходи, където спадът в заетостта е по-изразен. Така тенденцията е концентрирана, а не равномерна за цялото население.

Разширяването на Medicaid до около 100 милиона души (30% от населението) също е посочено като един от факторите, влияещи върху поведението на пазара на труда, защото променя достъпа до здравни услуги и осигуряване извън трудовата заетост.

Намаленото работно време има и явни бюджетни последици. По-малко отработени часове означават по-ниски данъчни приходи, а това усложнява възможностите на федералния бюджет да финансира грижите за възрастните и други социални разходи. Последиците за икономиката и бюджетната устойчивост са сериозни и изискват внимание при планиране на социални и трудови политики.

Какво следва

Промените в работния модел — по-малко работни часове сред определени групи и промяна в поведението в други богати страни — предполагат, че сравнителното предимство на САЩ по отношение на трудовата интензивност се намалява. Това поставя въпроса за необходимостта от адаптация на политиките: начините за поддържане на данъчните приходи, реформи в социалните програми и мерки за насърчаване на участието в пазара на труда сред мъжете и нискодохотните групи ще бъдат централни при определяне на бъдещата бюджетна и икономическа траектория.