АЕЦ на Черно море и ПАВЕЦ: план за енергийна сигурност в криза

В предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана (EPFL) предупреди, че съвкупността от покачващи се температури, критични засушавания на ключови европейски реки и предстоящото Ел Ниньо поставят под силен натиск земеделието, инфраструктурата и електроснабдяването. По думите му природните явления вече ускоряват климатичните промени и изискват спешна ревизия на инфраструктурните планове.

Ел Ниньо и глобален ефект

Д-р Симеонов посочи, че натрупването на големи маси топла вода в южната част на Тихия океан, промени в температурите на повърхността и отклонения във ветровите полета предвещават много мощен Ел Ниньо. Той уточни, че терминът „супер Ел Ниньо“ е преди всичко медийна формулировка; в науката се говори за „силно“ или „особено силно“ събитие и в случая има основания да се очаква едно от най-екстремните за последните 150 години. Пикът се прогнозира за есента, а пълният ефект върху глобалните температури ще се разкрие в следващите месеци, което може да направи следващите години рекордно горещи.

Исторически урок и прагове на риск

Като историческа паралела Симеонов припомни катастрофалното Ел Ниньо от 1877–1878 г., свързано с масов глад и смъртни случаи в мащабите на десетки милиони. Днес технологичните възможности и връзките между държавите намаляват вероятността от подобна човешка трагедия, но икономическите и продоволствените рискове остават сериозни.

Кратките, но интензивни вълни на затопляне, които предизвиква Ел Ниньо, могат да задействат дълготрайни природни процеси. Д-р Симеонов посочи наблюдаваното бързо топене на алпийските ледници, увреждане на кораловите рифове и опасността Амазония да загуби горската си биомаса и да стане савана. Той предупреди и за възможността за отслабване или дори спиране на Атлантическото меридионално течение (частично познато чрез Гълфстрийм), което би могло да доведе до понижение на зимните температури в Западна Европа с 10–20 градуса и едновременно да промени разпределението на валежите — за България това би означавало по-малко дъжд.

Според Симеонов целевата граница от Парижкото споразумение за 1,5°C вече е надвишена на практика, като прогнози от статията сочат възможно увеличаване на глобалната температура до между 1,7°C и 2,0°C — сценарий, при който вероятността за отключване на необратими климатични процеси расте.

Нови видове пожари и дефицити в готовността

Климатичните промени в Европа водят до усилване на т.нар. „камшичен ефект“ — продължителни сухи и горещи периоди, последвани от мощни валежи и наводнения. Засушаването създава предпоставки за нов тип горски пожари: формират се пирокластични облаци, които генерират мълнии и разнасят огъня на големи разстояния, както и огнени торнада. Тези явления често надвишават възможностите на традиционните методи за гасене.

Д-р Симеонов критикува липсата на специализирана авиационна техника у нас. Той напомни, че Народното събрание е отказало да подкрепи покупката на хеликоптери — минимален ресурс за справяне с пожари в непроходими планински терени като Пирин и Рила. За сравнение, Франция има 12 специални самолета, а в Гърция броят е над 27, което подчертава разликата в готовността.

Енергетика под натиск: реки, мрежи и възобновяеми

Ниските нива на Рейн и Дунав показаха колко уязвима е европейската енергетика, тъй като много атомни и топлоелектрически централи разчитат на речни води за охлаждане. В няколко държави — Франция, Швейцария, Нидерландия, Унгария и Румъния — централи вече бяха принудени да намалят или спрат производство заради високи температури и ниски водни обеми.

За България това поставя под въпрос проекти като АЕЦ „Белене“ на река Дунав, тъй като най-ниските речни нива настъпват през лятото, когато търсенето на електричество пък е високо. Симеонов предлага алтернативи: разполагане на нови ядрени мощности на Черно море със съпътстващи обезсоляващи инсталации или преминаване към реактори, които не изискват интензивно водно охлаждане.

Горещите вълни понижават ефективността на фотоволтаичните панели и често водят до липса на вятър при антициклони, което намалява добива от ветроенергетиката. Освен това електропреносните мрежи, проектирани главно за зимни натоварвания, прегряват при масово лятно охлаждане.

Адаптация: ПАВЕЦ и ранно предупреждение

Като ключови мерки д-р Симеонов изтъкна комбиниран подход: глобално намаляване на емисиите и спешни локални адаптации. В сектор енергетика той определи помпените-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) за най-добро решение за съхранение — те не страдат от прегряване, нямат лимитирани цикли и предлагат дълъг експлоатационен живот в сравнение с батериите.

За предотвратяване на пожари е необходима модерна софтуерна сигнализация за ранно откриване, съчетана с бързи летателни средства, които да локализират и ограничават огнищата в първите минути. На глобално ниво, по думите му, се налага и преоценка на свръхконсумацията като част от адаптационната стратегия.