Администрацията получи правомощие за мита срещу търговци с Иран

Президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, която дава на администрацията правомощие да наложи мита върху стоки, внесени в САЩ, произведени в държави, които директно или индиректно купуват, внасят или по друг начин придобиват стоки или услуги от Иран. В документа обаче не е предвидено незабавно въвеждане на конкретни нови тарифи.

Заповедта описва, че решението кои държави отговарят на критериите ще бъде взимано съвместно от държавния секретар и секретаря на търговията. След постановяване на такова заключение, тези ведомства заедно с Офиса на търговския представител и Министерството на вътрешната сигурност ще определят „до каква степен трябва да се приложи допълнителна“ тарифа. В текста няма фиксирана ставка; Тръмп използва 25% като „пример“, с който първоначално заплаши партньорите на Иран.

Дипломатически разговори в Оман

В същия ден САЩ и Иран проведоха непреки разговори в Мускат, посредничени от Оман. И двете страни описаха първия ден като положителен. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви пред държавната телевизия, че преговорите са имали „добър старт“ и че при запазване на тона може да се постигне рамка за бъдещи разговори.

Оманският външен министър Бадр Албусади е водил редица отделни срещи както с иранската делегация начело с Арагчи, така и с американския екип, в който са участвали специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. Според иранската държавна агенция приоритет на Техеран е да „оцени добрата воля и сериозността на другата страна“. Иран подчерта, че иска разговорите да останат „строго ядрени“, докато американски представители искат те да обхванат и ракетните програми и подкрепата за регионални милиции.

Президентът Тръмп коментира пред репортери на борда на Air Force One, че срещите са били „много добри“ и очаква нов кръг в близките дни. След съобщенията цените на петрола временно паднаха — бенчмаркът Brent се понижи под 67 долара за барел, преди да възстанови загубите. В статията се отбелязва, че суровият петрол е поскъпнал с около 12% от началото на годината, основно заради опасения от военна ескалация.

Икономически и военен натиск едновременно

Въпреки дипломатическите контакти Белият дом продължава да упражнява натиск: Държавният департамент наложи нови санкции, насочени към 15 организации, две физически лица и дузина „сенчести“ кораба, участващи в превоза на ирански петрол. Отделно, в региона беше разположена голяма ударна група на ВМС на САЩ като подготовка при евентуални действия.

Иран също предприема мерки: държавната телевизия съобщи, че в Персийския залив бяха задържани два малки танкера, подозирани в контрабанда на гориво — на борда били намерени около 6 300 барела незаконно гориво.

В същото време САЩ призоваха своите граждани в Иран да напуснат страната или да се запасят с храна и вода, ако не могат да го направят. Не е посочен точен брой на останалите американци в Иран.

Риск от военна ескалация

Заплахите за военни удари остават реални. Тръмп многократно предупреди, че ако иранските лидери използват насилие срещу протестиращите или не се съгласят на сделка, САЩ може да предприемат удари. Иран пък предупреди, че всяка атака ще доведе до регионална война, включително с Израел и САЩ.

Анализатори от Eurasia Group — Грегъри Брю и Хенинг Глойщайн — коментират, че въпреки дипломатическия напредък американски въздушни удари остават вероятни. Мачей Войтал от Amtelon Capital също изразява скептицизъм, като посочва, че САЩ вероятно ще настояват преговорите да не следват отворен график и че възможните варианти за ескалация включват целенасочени удари по ракетната инфраструктура на Революционната гвардия или възпиране на ирански петролни доставки по пътя към Китай.

Възможността за военна намеса е допълнително притеснение, като текстът отбелязва и минали удари срещу иранска атомна инфраструктура — през юни голяма част от програмата е била повредена при въздушни удари и убийства, а по-късно са били използвани и бомби за разрушаване на бункери, свързани с обогатяване на уран.

Конфликтът остава комбинация от дипломатически опити за деескалация и едновременно прилагане на икономически и военен натиск, като бъдещето зависи от това дали непреките разговори в Оман ще продължат и дали политическите ходове на двете страни ще намалят риска от открит сблъсък.