Климатичните промени застрашават енергийната сигурност в Европа
Климатичните екстреми — продължителни горещини, суши и природни бедствия — все повече затрудняват работата на електроенергийните системи в Европа.
Климатичните екстреми — продължителни горещини, суши и природни бедствия — все повече затрудняват работата на електроенергийните системи в Европа. Това заяви Антон Иванов, заместник-председател на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум, в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова. Според него въздействията на климатичните промени не се ограничават само до възобновяемите източници, а засягат и традиционните мощности.
Необходимост от разнообразие и баланс на мощностите
Иванов подчерта, че в условията на нарастващи климатични рискове е нужна по-широка гама от производствени източници, които да се допълват и балансират. Такава стратегия би позволила компенсиране на временни спадове в производството от отделни технологии и би намалила риска от дефицити при екстремни метеорологични явления. Той посочи, че целта е система, в която различните видове мощности си „помагат“ взаимно при критични условия.
Регионална свързаност и преносни капацитети
Според Иванов европейските мрежи първоначално са били изградени с фокус върху националната сигурност и потребностите на отделните икономики. Днес обаче значението на регионалното развитие и междусистемната свързаност нараства. Това налага инвестиции в увеличаване на преносните капацитети и по-добро управление на взаимодействието между различните енергийни пазари, за да могат колективно да се поемат натоварванията при локални или временни проблеми.
Влияние върху ключови мощности в България и Европа
Българската електроенергийна система традиционно се опира на три основни стълба — ядрена енергетика, въглищни централи и водноелектрически централи. Иванов обясни, че продължителните засушавания оказват силен натиск върху част от тези ресурси. Ниските нива на реките, включително нивото на Дунав, могат да ограничат работата на водноелектрическите централи и да намалят техния принос в определени периоди.
Рисковете засягат и ядрените мощности. През горещите периоди с понижени водни количества и високи температури са възниквали затруднения при охлаждането на някои централи. Иванов даде като пример ситуация във Франция, където повишаването на температурата на океанската вода довело до натрупване на медузи във филтрите на охладителните системи, което е наложило ограничаване на производството в определени инсталации.
Уязвимост на възобновяемите източници
Вятърните паркове също не са имунизирани срещу климата — продължителни периоди със слаба въздушна циркулация могат значително да намалят тяхната производителност. Облачността пък влияе отрицателно върху слънчевите системи, което прави тяхната генерация непостоянна при определени климатични условия. Иванов подчерта, че в резултат на това нито един от традиционно използваните енергийни източници не може да се счита за напълно защитен от въздействията на климатичните промени.
В заключение той изрази мнение, че адаптирането към новите реалности изисква не само диверсификация на генерацията, но и подобряване на мрежовата инфраструктура и оперативните режими, които да позволят по-гъвкаво разпределение на наличните ресурси в лицето на екстремни явления.
