Войната прати бежанците в Турция. Промените в климата им пречат да напуснат

Много сирийци, потърсили убежище в Турция след войната, откриват, че климатичните промени правят връщането и възстановяването все по-неосъществими. От загубите на поминъките до недостига на вода и намаляващото международно финансиране, причините са многопластови и взаимосвързани.

Лични загуби и ежедневни препятствия

Мухамад Салих, 46-годишен пчелар, напусна Сирия след присъствието на „Ислямска държава“ в родния му град и убийството на близки. В Каркамъш той продаде 250 кошера за около една трета от стойността им, за да осигури бързо бягство. Днес обаче климатът продължава да бележи поминъка му: пет години суша намалиха наполовина добива му от мед, а завърналите се дъждове донесоха наводнения и градушки, които унищожиха цветята, от които пчелите зависят.

Много сирийски семейства живеят в подобни условия — често в бараки и временни постройки, където през лятото е непоносимо горещо, а при дъжд водата навлиза вътре. Захра Джасиб, живееща в равнината Харан, разказва, че семейството й оцелява благодарение на хуманитарна помощ и сезонна работа, тъй като мъжът ѝ не винаги намира работа в земеделието.

Земеделие, вода и сезонна заетост

Югоизточна Турция изпита драстичен спад на валежите през хидроложката 2025 г. — с 53% под дългосрочната средна стойност, сочат данни на държавната метеорологична служба. Повечето сирийци в региона са се превърнали в сезонни селскостопански работници, които берат памук, патладжани, шамфъстък, чушки и домати. Те печелят минимални дневни доходи и често са най-уязвимите в работните йерархии, като Пънар Динч подчертава, че условията им са по-лоши от тези на турските сезонни работници.

Проект за напояване, който трябва да пренася вода от река Ефрат до нивите край Каркамъш, е реализиран само на около 20% след над десетилетие работа, според Идрис Бозкурт, ръководител на земеделската камара. Фермерите станаха по-чувствителни към екстремни явления: където преди прибираха реколта всяка година, сега събират продукция веднъж на три години. Невъзможността да финансират напоителни системи или да застраховат насаждения увеличава риска — например Мехмет Делибалта инвестира около 14 000 турски лири на декар, докато 76-годишният Али Йълмаз вече е задлъжнял с 3 милиона турски лири и успял да застрахова само половината от своите 7,5 акра.

Води, конфликти и възможности за връщане

Недостигът на вода е структурен проблем в региона. Турция, Сирия и Ирак имат спорни интереси по реките, а липсата на тристранно споразумение за разпределение усложнява управлението на ресурсите. Нивата на подземните води в Сирия спадат средно с 1,75 метра годишно, а очакваното повишение на максималните средни температури с до 2°C през следващите две десетилетия допълнително ще влоши ситуацията, посочват наблюдатели.

Климатичните промени също ускоряват конфликти и придвижвания. Фабрис Баланш отбелязва, че адаптацията изисква държавна стратегия, защото отделните хора могат да оцелеят или чрез средства, или чрез миграция. В Сирия въоръжени бедуински групи, подкрепяни от новото правителство, навлизат в изоставени ниви със стадата си и унищожават обработваемите терени, което допълнително заплашва продоволствената сигурност.

Финансиране и международен отговор

Докато световните лидери се събират за COP31, на фокус е как да се подпомогнат най-уязвимите. ООН отчита, че близо 90 милиона принудително разселени хора живеят в държави с високи климатични рискове. По данни на Агенцията на ООН за бежанците почти 4 милиона разселени са се върнали в Сирия през последните две години, но възстановяването зависи не само от ремонт на разрушена инфраструктура, а и от интегриране на климатични мерки.

Международните ресурси за адаптация остават несъразмерни: официалната помощ за развитие е спаднала с над 23% от 2024 до 2025 г., а в 2024 г. публичното финансиране за адаптация достига до 31,7 милиарда долара, докато ООН оценява нуждата на развиващите се страни до 305 милиарда долара годишно до 2035 г. Намаляващите средства затрудняват общностите, които трябва едновременно да приютяват бежанци и да се справят с екстремни климатични явления.

В този контекст възстановяването на живота и поминъка за много сирийци в Турция и за тези, които обмислят връщане, остава трудно постижимо без съчетание от местни инвестиции, регионално управление на водите и значително международно финансиране.