Преходът не бива да разрушава българската индустрия

Високите цени на електроенергията за небитови потребители поставят под сериозен натиск българската индустрия, предупреди Марина Митова, председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България. Коментарът беше направен в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

Митова посочи, че скокът в цените не може да се обясни само с националния енергиен микс и производството. Сред ключовите фактори тя отличи движението на цените на природния газ, локалните енергийни ресурси, разходите за емисии и капацитета на преносните мрежи. Наблюдаваното сходно поведение на цените в България, Румъния и Гърция според нея говори за регионален проблем, а не за изолирани национални причини.

За темпа на декарбонизация

Митова подчерта, че въглищните централи носят сериозни екологични и здравни разходи и тези въздействия трябва да се отчита при планиране на прехода. В същото време тя напомни, че ролята на тези мощности за сигурността на енергийната система не бива да се пренебрегва.

По думите ѝ темпът на въглеродното облагане и натискът за декарбонизация следва да отговарят на реалната готовност на отделните икономики и на възможностите на предприятията. Ако мерките вървят по-бързо от възможностите за адаптация, това ще затрудни конкурентоспособността на европейската индустрия и ще доведе до загуба на работни места и доходи.

Компенсациите като временна мярка

Според Митова компенсациите за бизнеса трябва да функционират като временен защитен механизъм, който се активира при нужда, но не трябва да замества задължителните структурни реформи в енергетиката. Тя критикува настоящия модел на подпомагане, като отбеляза, че забавените плащания могат да обезсмислят помощта и да оставят предприятията без реална подкрепа.

Митова добави, че публичните фондове, използвани за компенсации, не са безкрайни и затова държавата следва да защити своята позиция и в европейските механизми за търговия с емисии. Тя апелира компенсациите да служат само като временно средство, докато не бъдат реализирани дългосрочни системни промени.

Рискове за работните места и кадрите

Запазването на работните места трябва да бъде една от водещите цели при отпускане на публична подкрепа, категорична беше Митова. Тя предупреди, че изтичането на квалифицирани специалисти ще влоши вече съществуващи проблеми в сектора, особено при плановете за изграждане на нови ядрени мощности.

Привличането на младите хора към енергетиката остава предизвикателство поради физическия и рисков характер на работата на терен. Митова посочи, че ако се допусне отлив на експерти, секторът ще попадне в „спирала“ на недостига на квалификация, от която впоследствие е трудно да се излезе.

За да противодействат на този риск, синдикатите и работодателите търсят начини за популяризиране на кариерните възможности в енергетиката и за създаване на условия, които да привлекат и задържат млади специалисти.

Ключови изводи

– Високите цени на тока за небитови потребители заплашват конкурентоспособността и трудовите места в индустрията.
– Причините за поскъпването са комплексни и имат регионален характер.
– Декарбонизацията и цените на емисиите трябва да се синхронизират с готовността на икономиките; твърде бърз преход може да нанесе вреди.
– Компенсациите са необходими, но само като временен инструмент, не като дългосрочна политика.
– Недостигът на квалифицирани кадри е структурен риск, който изисква активни мерки за обучение и привличане на млади хора.

Митова завърши с призив компенсациите да бъдат бързи и целенасочени, а държавата да работи за структурни реформи, които да осигурят едновременно енергийна сигурност, устойчивост и запазване на работните места.