Бордът като двигател за растеж на компанията

Бордът може да осигури на ръководството необходимата стратегическа дистанция и да допринесе за развитието на бизнеса, ако е правилно структуриран. Това бе основното послание на Марк О. Щьокли, автор на книгата „Make Boards Work“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Дориана Ранкова. По думите му ключови за ефективността са доверието между членовете, подборът на хора и постоянството в срещите.

Защо бордът е повече от формалност

Щьокли отбелязва, че бордовете често се възприемат като ненужна административна тежест, но в реалността те помагат на изпълнителния директор и управленския екип да видят компанията отстрани. „Когато е погълнат от ежедневните оперативни задачи, човек трудно успява да види цялостната картина. Именно тук е предимството на борда – да осигури необходимата дистанция, да поставя въпроси и да предизвиква управленския екип да мисли стратегически.“

Доверието като основа

Доверието между членовете е най-важният фактор за работещ борд, независимо дали става дума за семейна фирма или за компания с външни инвеститори. При семейните предприятия личните отношения често дават първоначална база на доверие, докато в дружества с рисков капитал фокусът започва с професионалните качества и експертизата на участниците. Щьокли подчертава, че професионална компетентност без възможност за открит диалог и взаимна подкрепа не е достатъчна.

Доверието трябва да се гради целенасочено и системно — нещо, което не може да се заръча едва когато компанията срещне проблеми, а изисква постоянни усилия и последователност.

Как да подбирате членове на борда

При избора на членове приоритет трябва да има тяхната готовност да отделят време и да носят лична отговорност. След това идват професионалните умения, образованието и опитът. Щьокли предупреждава срещу честа грешка: назначаването на известни личности с впечатляващи биографии, без да се съблюдава реалният им ангажимент към компанията.

В дружествата, подкрепени от рисков капитал, част от местата обикновено са запазени за представители на инвеститорите, но независимостта на председателя остава важен елемент. Сред сериозните рискове е и прекомерното его на членовете — успешните професионалисти често са уверени, но границата между увереност и его е тънка. Членовете трябва да поставят интересите на бизнеса над личните амбиции и да могат да участват в конструктивни спорове.

Щьокли препоръчва в състава да има както експерти с опит в съответния сектор, така и хора с по-широки управленски и бизнес познания.

Интересът към професионални бордове в България

Според Щьокли потенциалът за развитие на културата на бордовете в България е значителен. Той е провел работилница с около 35 участници — предимно основатели на компании и представители на семейния бизнес. Само една или две от фирмите вече имали борд, но между 15 и 20 участници са заявили желание да създадат такава структура след събитието.

Микробордът — практична алтернатива

За компании без ресурс или необходимост от пълен борд Щьокли предлага по-опростен модел — „микроборд“. Той запазва основните предимства на борда, без да внася излишна бюрокрация и високи разходи. Моделът предполага регулярни, предварително подготвени срещи с доверен човек, който изпълнява ролята на стратегически съветник и спаринг партньор.

Препоръката е тези срещи да се провеждат веднъж месечно. Предприемачите следва да си задават три въпроса преди срещата: с какво се гордеят в бизнеса си, какво ги тревожи и не им позволява да спят спокойно, и какво е най-важното, което могат да получат като съвет от своя партньор.

Регулярността е критична — срещите не трябва да се отменят при всеки оперативен приоритет, тъй като постоянният ритъм помага да се изгради доверие и ефективно сътрудничество между участниците.