Бизнес

Образованието да подготви младите за непредвидим пазар на труда

В предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович д-р Антоан Шотаров, преподавател в УНСС и предприемач, предупреди, че образователната

Образованието да подготви младите за непредвидим пазар на труда

В предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович д-р Антоан Шотаров, преподавател в УНСС и предприемач, предупреди, че образователната система трябва да подготвя младите за трудов пазар, който се променя бързо и непредвидимо. Според него е необходимо да се търси баланс между даването на солидна теоретична подготовка и преподаването на умения за ефективно използване на изкуствен интелект.

Неясно бъдеще и нужда от дългосрочно планиране

Шотаров посочи, че реформите в образованието изискват продължително и внимателно планиране, тъй като ефектите от тях се виждат години по-късно, а грешните решения могат да имат дългосрочни негативни последици за развитието на страната. Той отбеляза, че никой днес не може с точност да предвиди как ще изглежда пазарът на труда след десетилетие, затова системата трябва да се фокусира върху умения, които остават релевантни при промяна на професиите.

Като ключови компетенции Шотаров изтъкна критичното и логическо мислене, аналитичните способности и умението за работа в екип. Тези способности, според него, са основа, върху която след това могат да се надграждат специфични професионални умения и работа с нови технологии.

Реформите трябва да почиват на изследвания и диалог

Д-р Шотаров подчерта, че все още няма единен модел на реформа, доказал устойчивост в дългосрочен план. Той призова промените да се базират на задълбочени изследвания и на непрекъснат диалог между държавните институции, образователните организации и бизнеса, за да се избегнат непредвидими последици и да се гарантира практическа приложимост на знанията.

Изкуственият интелект като инструмент, не като заместител

По темата за изкуствения интелект Шотаров заяви, че забраните на тези технологии в училища и университети не са решение. Младите трябва да се учат да работят с инструменти, които вече се използват в професионалната среда. В същото време той предупреди срещу безкритичното разчитане на AI, което може да подкопае способността за задълбочено учене.

Шотаров цитира изследване на Масачузетския технологичен институт (MIT), което според него показва връзка между начина, по който хората използват изкуствен интелект при решаване на задачи, мозъчната им активност и способността после да възпроизведат наученото. На тази база той аргументира, че преподавателите трябва да оценяват не само крайния резултат, но и процеса — как студентите са достигнали до него, дали са анализирали информацията, проверили са отговорите и са разпознали евентуални грешки.

В пряко изказване той обобщи: „Изкуственият интелект трябва да е нашият инструмент, да бъде продължение на нашия мозък и на нашите интелектуални способности“.

Връзката между образование и бизнес

Шотаров коментира и разминаването между знанията на завършилите и очакванията на работодателите. Той подчерта, че това не винаги означава, че образователната система е неуспешна — университетите предоставят фундаментални знания и специализация, докато отделните компании често имат конкретни изисквания и необходимост от допълнително вътрешно обучение.

Затова, според него, подготовката на кадрите трябва да е споделена задача: работодателите трябва да се включват по-активно в развиването на уменията на новите си служители, а университетите да поддържат по-тясна връзка с практиката и динамиката на пазара.

Накрая Шотаров посочи, че знанието днес има по-кратък жизнен цикъл, което прави непрекъснатото обучение задължително условие за професионалното развитие. Това означава, че образованието не приключва с дипломата, а продължава през целия трудов живот чрез допълнителни квалификации и усвояване на нови технологии.