Портфейлът 60/40 в капана на трайна инфлация

Положителната корелация между акции и облигации означава, че и двете могат да поевтинеят едновременно — явление, което ерозира логиката зад класическия портфейл 60/40. През по-голямата част от периода 2000–2020 г. тези два класа активи бяха обратно свързани, което правеше държавните ценни книжа на САЩ (ДЦК) ефективно средство за хеджиране на акциите. Днес това вече не е гарантирано.

Какъв е тригерът на промяната

Наблюдаваната промяна в поведението произтича от два взаимосвързани прагa. Първият е доходността по 10-годишните американски държавни облигации: когато тя се задържа над приблизително 5,25%–5,50%, корелацията между акциите и облигациите често става положителна. Вторият праг е инфлацията: когато базовият индекс PCE премине около 3%, реакциите на пазара се променят нелинейно и корелацията също се измества.

Тези прагове не са произволни. Исторически 3% за базовия PCE е ниво, при което инфлацията започва да носи с нея по-устойчиви и по-волатилни ценови шокове, а при доходности около 5,25% този инфлационен режим е свързан с по-широки промени в поведението на облигациите.

Последици за портфейла 60/40 и за стратегии за рисков паритет

Основната конструкция на портфейла 60% акции / 40% облигации и на стратегиите „рисков паритет“ се опира на идеята, че ДЦК ще изгубят стойност, когато акциите паднат, което осигурява балансираща защита. Ако корелацията стане трайно положителна, тази функция отпада и търсенето на ДЦК като хедж се понижава.

Фондовете, прилагащи риск-паритет, заедно държат държавни ценни книжа на САЩ (UST) в обем между 1 и 1,5 трилиона долара. През последните две години чувствителността на тези стратегии към американските ДЦК намалява, достигайки най-ниските нива за около 15 години, въпреки че корелацията акции–облигации отново е в покачване.

Самоподсилващ механизъм

Когато инвеститорите намалят търсенето на американски държавни облигации, ликвидността намалява, а премията за срок се покачва. Това структурно подпомага по-високите доходности и в комбинация с висока инфлация поддържа положителната корелация между акциите и облигациите, затваряйки цикъла.

Ролята на вниманието към инфлацията

Когато базовият PCE премине 3%, инфлацията вече не се възприема само като „фонов шум“. Търсенията и вниманието към инфлацията се увеличават — според проучване от 2022 г. търсенията, свързани с инфлацията, нарастват значително при общ CPI около 3,5%, което съответства на 3% базов PCE. Повишеното внимание променя очакванията и увеличава вероятността инфлационните шокове да се натрупват.

Четири ключови изводa

Промяната в корелацията и нейната връзка с конкретни прагове водят до следните заключения:
– Преломът при доходност от ~5,25% отразява нелинейна смяна на инфлационния режим, свързана с нива около 3% на базовия PCE.
– Инфлация над 3% има по-голям шанс да се задържи, тъй като вниманието на домакинствата и фирмите укрепва инфлационните очаквания.
– По-устойчива инфлация увеличава корелацията между акции и облигации.
– Намаленото търсене на ДЦК поддържа този режим, като допълнително отслабва ролята на държавните облигации като хедж за портфейли 60/40.

Тъй като базовият PCE е отново над 3% (а средната стойност за последните 12 месеца беше малко под това ниво), перспективите за бързо връщане към режим на ниска и стабилна инфлация изглеждат ограничени. Това са лоши новини за инвеститорите, които разчитат на класическия портфейл 60/40 за диверсификация и защита.

Саймън Уайт е макростратег и автор на наблюденията, изложени тук; те представляват лични мнения и не са инвестиционен съвет.