Генетично изследване свързва коренните хавайци с населението на Рапа Нуи

Генетичен анализ на съвременни полинезийци дава силни основания да се смята, че първите обитатели на вулканичните Хавайски острови са пристигнали от Великденския остров (Рапа Нуи). Изследването проследява древни миграции в Тихия океан и показва, че част от населението на Рапа Нуи е предприело невероятно дълго морско пътуване — над 7100 километра — за да колонизира Хаваите.

Произход и времева рамка

Анализите сочат, че хората, които основали Рапа Нуи, са дошли на този отдалечен остров през 13-и век след пътуване от остров Мангарева във Френска Полинезия, разположен на повече от 2400 километра. Част от тези заселници по-късно са продължили към Хавайските острови; според Александър Йоанидис това преминаване вероятно е станало през същия век.

Генетични доказателства

За да проследят древните връзки, учените са анализирали ДНК на над 1000 полинезийци. В извадката са включени 317 коренни хавайци, 12 жители на Великденския остров, 8 души от Мангарева и представители на други острови като Маркизките острови, Самоа и Тонга. Данните показват, че за коренните хавайци произходът от Мангарева е вторичен спрямо значителния принос от Рапа Нуи.

Използвайки цели геноми и алгоритми, изследователите откриват ДНК последователности, които съвпадат напълно между индивиди от различни острови — признак за общи предци. На базата на тези съвпадения учените реконструираха хиляди родословни дървета. В 61 процента от анализираните родословия Хавай и Рапа Нуи се оказаха свързани помежду си — резултат, потвърден по четири различни метода, какъвто е коментарът на геномика Кеолу Фокс от Калифорнийския университет в Сан Диего.

„Свръхмореплаватели“ и Холомоана Нуи

Изследователите приписват тези монументални морски преходи на група изключителни навигатори, които наричат Холомоана Нуи — хавайски термин, означаващ „велико океанско пътешествие“. Кеолу Фокс, който е родом от Хаваите, описва полинезийците като „най-великата общност от мореплаватели в историята“ и поставя под въпрос традиционните представи за това кой е „откривател“.

Практически елементи на пътуването

Древните мореплаватели не пътували само с хора — в двукорпусни платноходни канута те пренасяли култивирани растения и животни, необходими за новите територии. В броя на пренесените видове са банани, таро, сладки картофи и кокошки. Тези „пакети“ за заселване позволявали бързо изграждане на устойчиви общности на откритите острови.

Последици за общественото здраве

Изследването има значение и за съвременния риск от заболявания сред коренните хавайци и други полинезийци. Повтарящият се модел на малки групи, откъсващи се и заселващи нови острови, води до стесняване на генетичната основа — т.нар. ефекти на основателя. Това може да увеличи честотата на редки генетични варианти, свързани с болести, или да доведе до изчезване на други. Поради това някои популации вече са предмет на стандартни скринингови програми за конкретни генетични състояния.

Методология и заключения

Изследователите комбинират данни за общите ДНК сегменти, генетични вариации и реконструирани родословни дървета, за да възстановят дългите миграции през Тихия океан. Александър Йоанидис обяснява, че чрез анализ на пълни геноми алгоритмите могат да откриват участъци от ДНК, напълно идентични между хора от различни острови, което позволява да се изгради генеалогична картина на островните популации.

В заключение, комбинирането на генетични данни и реконструирани дървета подкрепя идеята за драматични, целенасочени океански пътувания от Рапа Нуи към Хаваите — постижение, което авторите наричат „почти немислимо“, но за което генетиката дава ясни доказателства.