Премахването на изпита след 7. клас не решава системните проблеми

Водещият Явор Джонев предупреди, че премахването на изпита след седми клас не е достатъчна мярка за преодоляване на неравенствата в образованието. В коментар в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria той посочи, че опитът от шест страни показва: резултатите зависят от подготовката на учителите, качеството на преподаването и от това дали системата може да измерва и да подкрепя училищата, които изостават.

Изпитът като признак на по-дълбоки проблеми

Джонев аргументира, че изпитът след 7. клас е едновременно симптом и фактор за неравенства. Той обяснява, че изпитът възниква, защото системата не осигурява качествено образование за повечето деца, а конкуренцията за места в привлекателните училища задълбочава разделението. „Не повече знания, а по-напред спрямо другите“, обобщава той логиката, която стои зад изпитите и частните уроци.

Според анализите, премахването само на формалния изпит няма да спре подборa. Опитът на Северна Ирландия подсказва, че селекцията може да остане и същите деца ще продължат да плащат цената, ако не се променят други елементи на системата.

Какво показаха шестте образователни системи

Международното сравнение включва Естония, Англия, Южна Корея, Сингапур, Полша и Северна Ирландия. От всяка държава могат да се извлекат конкретни уроци за политики и практики:

– Естония поддържа общо училищно обучение до 15–16-годишна възраст и акцентира върху силната ранна подготовка на децата.

– В Южна Корея държавата прилага жребий за приема в общите гимназии в големите градове и изравнява финансирането, учебните програми и учителските заплати, за да намали неравенствата.

– Сингапур осигурява ранна подкрепа за учениците с трудности по четене и математика, което таргетира нуждите преди проблемите да се задълбочат.

– Англия използва национални проверки и инспекции, чиито резултати са публични; при слаби резултати се предвиждат срокове, специални екипи и финансиране за подобрение.

– Полша демонстрира, че по-късното разделяне на учениците, повече часове по четене и математика и съпоставими външни изпити могат да повишат постиженията, но последвалата отмяна на реформите показва колко трудно е да се запазят постигнатите промени.

Всички силни системи, според Джонев, изпълняват три основни функции, макар и в различни форми: измерване, подкрепа на учителите и изследване на това, което работи.

Какво трябва да направи България

Джонев посочва, че българската система няма надеждни критерии за качество и не разполага с ефективна оценка на преподаването и на ефекта от мерките. Въпреки че учениците полагат изпити, резултатите не позволяват да се проследи надеждно напредъкът на училищата във времето. „Нямаме критерии за качество“, казва той.

Като условия за успешна реформа той определя капацитета на училищата и учителите, наличието на надеждна обратна връзка и ясната цел на образователната система. Джонев предупреждава, че пренасянето на промени от други държави без необходимите предпоставки не гарантира същите резултати.

Бърза и евтина обратна връзка

Като първа стъпка той предлага създаване на обратна връзка чрез извадково измерване без последствия за учениците и училищата, вместо въвеждане на нов изпит. За пример Джонев посочва Южна Корея, където подобен подход се използва за диагностика и подобрение на системата.

Промяната, според него, трябва да започне с по-добра подготовка и подкрепа за учителите и с измерване, което показва къде учениците срещат трудности и какво точно да се подобри. „Капацитетът на системата не е само кой и къде преподава, а как и с какво преподава“, заключава Явор Джонев.

Вижте целия коментар във видеото.