ДНК доказва: предци от Рапа Нуи колонизирали Хаваите
Генетични данни проследяват древните плавания Генетично изследване на полинезийски популации показва, че първите заселници на вулканичните Хавайски острови са
Генетични данни проследяват древните плавания
Генетично изследване на полинезийски популации показва, че първите заселници на вулканичните Хавайски острови са дошли от Великденския остров — Рапа Нуи. Анализът обхваща повече от 1000 души от различни острови и демонстрира тясна родствeна връзка между коренните хавайци и жителите на Рапа Нуи.
Изследователите описват океанското пътешествие като подвиг, който трудно може да се сметне за възможен: древни мореплаватели в двукорпусни платноходни канута са прекосили над 7100 километра, за да достигнат Хаваите. Авторите отбелязват, че тези преходи не са мит, а факт, потвърден чрез съпоставяне на съвременна ДНК.
Произход и маршрут на заселването
Данните сочат, че популацията на Рапа Нуи се е формирала след пристигане през 13-и век от остров Мангарева във Френска Полинезия — разстояние, което надхвърля 2400 километра. От тази група част от хората по-късно са предприели далечните плавания до Хаваите; според Александър Йоанидис пътуването вероятно е било осъществено в същия век.
При тези заселвания мореплавателите пренасяли важни за оцеляването растения и животни — банани, таро, сладки картофи и кокошки — с цел да осигурят ресурси на новите острови. Това повтарящо се преместване на малки групи население към изолирани острови е довело до т.нар. ефект на основателя, който е оставил траен отпечатък върху генетичния състав на съвременните полинезийци.
Методика и проби
За изследването са анализирани ДНК проби на над 1000 полинезийци, включително 317 коренни хавайци, 12 жители на Великденския остров и 8 жители на Мангарева, както и представители на други архипелази като Маркизките острови, Самоа и Тонга. Чрез сравнение на общи ДНК сегменти, генетични вариации и възстановени родословни дървета учените проследяват наследството и миграциите между островите.
Александър Йоанидис, биоинформатик от Станфордския университет и съавтор на изследването, обяснява, че използвайки цели геноми, техните алгоритми могат да откриват напълно съвпадащи ДНК последователности между индивиди от различни острови и на тази база да реконструират родословни дървета.
Резултати и статистика
В голяма част от реконструираните дървета — в 61 процента — Хаваите и Рапа Нуи се оказват свързани помежду си. Изследователите проверявали тази връзка по четири различни подхода, тъй като първоначално резултатите ги изненадали. На второ място за произход на коренните хавайци се нарежда Мангарева, след Рапа Нуи.
Авторите приписват тези „монументални“ морски преходи на популация от извънредно умели мореплаватели, които наричат Holomoana Nui — хавайски израз, означаващ „велико океанско пътешествие“. Хавайските острови са били крайната точка на тези дълги експедиции.
Културни и здравни последици
Коренните хавайци и жителите на Великденския остров запазват общи културни черти, характерни за източните полинезийци, включително сходства в австронезийските езици и хранителните навици. Кеолу Фокс от Калифорнийския университет в Сан Диего, специалист по геномика и хаваец по произход, подчертава, че полинезийците са били огромна общност от мореплаватели, която предхожда европейските откривателски пътувания, и призовава за преосмисляне на понятието „откриватели“.
Важно практическо значение на изследването е свързано с общественото здраве: стесняването на генофонда при основателските събития може да повиши честотата на редки генетични варианти, свързани с болести, или да доведе до изчезване на други варианти. Този ефект е бил изучаван във връзка с определени популации и е довел до въвеждане на целеви скринингови програми за генетични състояния в някои общности.
Заключението на изследованието е, че древните полинезийски плавания — добре планирани и многократно повтаряни — са оформили както културния, така и генетичния пейзаж на Хаваите и други острови в Тихия океан.


