Европа без бързи решения при енергиен шок от войната

Кратък преглед на ситуацията

Европейските лидери пристъпват към двудневна среща на върха в Брюксел с една от основните теми — рязкото поскъпване на енергията. Конфликтът в Персийския залив, описван в материала като войната на президента Доналд Тръмп срещу Иран, е факторът, който е вдигнал цените на петрола и природния газ и е довел до сериозно натоварване на икономиката на ЕС.

Според оценка, посочена преди срещата, досегашният конфликт е увеличил разходите на Европа за внос на изкопаеми горива с над 100 млрд. евро. Това се случва в момент, когато газовите хранилища в региона са на рекордно ниски нива преди зимния отоплителен сезон, а цените на природния газ са достигнали най-високото си ниво от декември 2022 г.

Какво казват лидерите

Латвийският премиер Андрис Кулбергс предупреди преди срещата, че слабата икономика на Европа е в голяма степен резултат от енергийните проблеми. „Икономиката е слаба. Защо е слаба? Заради енергията. Енергията е горивото на икономиката, на износа и на производството. Ако не решим този проблем, всички ще пострадаме,“ заяви той.

Европейската комисия, според запознат високопоставен представител, възнамерява да информира държавните ръководители, че няма „универсално“ или бързо решение за овладяване на високите енергийни цени. Регионалната зависимост от вноса на петрол и газ затруднява намирането на незабавни мерки, които да свалят цените в краткосрочен план.

Предлагани опции от Комисията

Изпълнителният орган на ЕС разглежда няколко възможности, които биха облекчили напрежението, но не решават проблема мигновено. Сред обсъжданите мерки са:

– Удължаване на съвместните покупки на енергия, за да се използва силата на обединената пазарна позиция.
– Отлагане на прилагането на климатично правило за метана при вноса на изкопаеми горива, с цел да се намали допълнителният регулаторен натиск върху доставките.
– Продължаване на държавната помощ за отрасли, които са особено засегнати от скока на цените.

Освен това Комисията оценява възможността за въвеждане на данък върху извънредните печалби на енергийните компании като инструмент за преразпределяне на част от печалбите, реализирани при сегашните високи цени.

Ограничения за националните мерки

Държавите членки също са ограничени в реакциите си. Налагането на тавани на цените или намаляването на данъците върху енергията изисква значителни бюджетни разходи, което е проблем в условията на нарастващ натиск върху публичните финанси. Високите лихвени проценти допълнително усложняват възможността за финансиране на подобни мерки и ограничават маневреното пространство на правителствата.

Разногласия около ETS2

В същото време четири централноевропейски държави — Унгария, Чехия, Полша и Словакия — призоваха Комисията да преразгледа спорното разширяване на европейската система за търговия с емисии към сградите и автомобилния транспорт, известно като ETS2. Тези страни настояват въвеждането на ETS2 да бъде отложено поне до 2030 г., аргументирайки се, че моментът е неподходящ за допълнително натоварване върху потребителите и бизнеса.

Перспектива

Краткосрочните възможности на ЕС за облекчаване на енергийната криза остават ограничени. Обсъжданите мерки от Комисията могат да намалят допълнителните натиски и да осигурят известна подкрепа на най-засегнатите сектори, но нито една от тях не гарантира бързо понижаване на цените, докато регионът остава зависим от вноса на изкопаеми горива и пазарите остават напрегнати.