Морски археолози отплават към Никумароро в търсене на Електра

Екипът и целта на експедицията

Група морски археолози от САЩ, подкрепена от университета Пърдю, отплава към Никумароро — необитаем атол в островната група Финикс в Кирибати. Целта е да се провери дали потопен обект, забелязан преди шест години на сателитни изображения в лагуната, е останки от двумоторния самолет Локхийд Електра 10-Е, с който Амелия Еърхарт изчезва през 1937 г.

Екипът, воден от Ричард Петигрю от Института за археологическо наследство в Юджийн, Орегон, тръгна от Лос Анджелис и се очаква да пристигне на острова на 13 октомври. Петигрю нарича намирането на самолета „откритие на живота ни“ и подчертава, че положителен резултат би разрешил една от най-големите авиационни загадки на XX век.

Предишни проучвания и неуспешни опити

Никумароро е обект на интерес от десетки години. През последните три десетилетия Рик Гилеспи — съосновател на Международната група за издирване на исторически самолети (TIGHAR) — е ръководил 12 мисии до атола и е сред водещите поддръжници на хипотезата, че Еърхарт е кацнала аварийно на острова и там е загинала.

В минали опити за търсене на самолетни останки в близките води са участвали и други екипи, включително експедиция през 2019 г., ръководена от морския археолог Робърт Балард. Тези инициативи не са потвърдили наличието на части от Електра; едно сонарно изображение, което първоначално е изглеждало като форма на самолет, по-късно се оказало купчина скали.

Гилеспи е открит и ясен скептик по отношение на настоящата мисия и прогнозира, че е малко вероятно да бъдат намерени самолетни останки. Той счита, че при евентуално аварийно кацане на плитчината приливите и теченията са отнесли самолета в открито море, където машината е потънала и се е разпаднала.

Аргументи и налични доказателства

Привържениците на теорията за Никумароро посочват формата с множество разклонения, видяна за първи път на сателитна снимка от 2020 г., като възможен фюзелаж с крила. Те твърдят, че подобни контури могат да се доловят и на по-стари въздушни снимки на лагуната, датирани от 1938 г.

Гилеспи и неговите сътрудници също така са събрали редица артефакти и интерпретации, които подкрепят присъствие на хора на острова в епохата, когато Еърхарт изчезва. Сред намерените предмети са стъклено бурканче от 30-те години за козметичен крем и остатъци от сгъваем нож, подобен на този, който авиаторката е носела. Той провежда и криминалистичен анализ на архивни данни за човешки скелетни останки, открити на острова през 40-те години, както и преглед на радиозаписи с посоките на приемане на бедствени сигнали от дните след изчезването. Съществува и снимка на брега, на която според него личи нещо, приличащо на колесник от Електра.

Привържениците на текущата експедиция посочват, че наличието на потопен обект и стари визуални данни налагат директна проверка под вода — действие, което може да даде окончателен отговор.

Разногласия и историческа позиция

Рик Гилеспи остава убеден, че наблюдаваните форми могат да бъдат естествени — например паднало дърво с видими корени и клони — и предупреждава, че често се вижда „онова, което искаш да видиш“. Официалната позиция на правителството на САЩ, изложена в досегашните разследвания, е, че горивото на Електра е свършило и самолетът се е разбил в морето в района на остров Хауланд, разположен на около 400 мили северозападно от Никумароро (тогава остров Гарднър).

Еърхарт е забелязана за последен път на 2 юли 1937 г., когато излита от Папуа Нова Гвинея към Гарднър. Последното ѝ радиосъобщение съдържа данни, че „горивото е на привършване“ и дава ориентировъчен курс — след което връзката с нея е прекъсната. Откриването на самолета би дало категоричен отговор на въпроса какво се е случило с нея и нейния навигатор Фред Нунан.