Рибите край градовете показват „ефект на нездравословното хранене“

Какво показва изследването

Рибите, обитаващи крайбрежни райони в непосредствена близост до урбанизирани зони, получават повече хранителни ресурси, но едновременно с това проявяват признаци на хроничен физиологичен стрес. Това съобщава АФП, като се позовава на резултати, публикувани в списание „Нейчър къмюникейшънс“. Авторите на изследването използват сравнителен подход, за да отделят въздействията на човешката дейност от други природни фактори.

Водещи учени от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и Института за науки и технологии (OIST) в Окинава, Япония, анализираха широко разпространен вид риба от кораловите рифове — син дамсел (Chrysiptera cyanea). Проучването обхвана 18 крайбрежни обекта на остров Окинава, включващи както добре запазени природни зони, така и силно урбанизирани райони.

Метод: транскриптомни анализи

Изследователите приложиха транскриптомни анализи, които позволяват да се оцени цялостната генна активност на организми в конкретен момент. Транскриптомът представлява съвкупността от всички молекули РНК в една клетка или популация от клетки при дадени условия, и чрез него учените могат да „четат“ физиологичната реакция на животните към околната среда. Както обяснява Венсан Лоде, професор по морски науки в OIST и съавтор на изследването, този подход дава възможност не просто да се измерят параметрите на водата, а директно да се попита самият организъм какво преживява и как реагира.

Наблюдавани ефекти върху рибите

Резултатите показват, че рибите от урбанизирани райони демонстрират засилени имунни и възпалителни реакции, както и признаци на оксидативен стрес. Въпреки че тези популации имат достъп до повече храна — и при възрастните демонстрират високо ниво на хранене, сходно с това на „добре хранени“ риби в експериментални условия — те едновременно са подложени на хронични физиологични натоварвания.

Венсан Лоде сравнява тази ситуация с въздействието на леснодостъпната и изобилна, но нездравословна храна върху хората: „Тези среди, богати на органична материя, предлагат повече храна. Това може да ги направи привлекателни за рибите, въпреки че условията в тях са неблагоприятни за здравето им.“ По думите му, аналогията с тийнейджърите, привлечени от заведения за бързо хранене, илюстрира риска — изобилието от храна не гарантира благоприятно здравословно състояние.

Учените уточняват, че не са доказали пряко, че рибите изпитват същите хранителни проблеми като хората, консумиращи твърде много бърза храна; наблюденията се отнасят до геномните и физиологичните сигнали за стрес.

Практически приложения и бъдещи възможности

Един от изведените изводи е, че обитаващите организми могат да се използват като „вградени биологични сензори“ за състоянието на екосистемите. Анализът на транскриптома предлага нов инструмент за проследяване на въздействията от промени в околната среда и може да бъде приложен при различни животински видове и екосистеми.

Според изследователите този подход допълва традиционните измервания на качеството на водата, като предоставя по-детайлна и директна представа за начина, по който средата влияе върху физиологията на организмите. Така намерените биомаркери за възпаление и оксидативен стрес могат да послужат за по-прецизни мониторингови програми и за оценка на дългосрочните последици от урбанизацията върху морските общности.