Риби в близост до градовете показват хронични признаци на стрес

Рибите, които обитават крайбрежни зони около урбанизирани територии, разполагат с повече храна, но същевременно демонстрират признаци на дълготраен физиологичен стрес. Това съобщават авторите на изследване, публикувано в сп. „Нейчър къмюникейшънс“ и цитирано от АФП. Работата е резултат от съвместно изследване между френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и Института за науки и технологии (OIST) в Окинава.

Какво показаха анализите

Екипът е използвал транскриптомни анализи, за да изучи цялостната генна активност на рибите и по този начин да отдели влиянията от човешката дейност от други фактори. Транскриптомният анализ представлява изследване на всички молекули РНК в клетки или популация от клетки при даден момент и условия, което позволява да се „разчете“ физиологичният отговор на организма към средата.

Според Венсан Лоде, професор по морски науки в OIST и съавтор на изследването, този подход дава възможност не само да се измери какво има във водата, а да се попита самата риба: „Какво преживяваш и как организмът ти реагира на това?“ Анализите са проведени на 18 крайбрежни обекта на остров Окинава, обхващащи райони с добре запазена природа и силно урбанизирани зони.

Изследваният вид и наблюдаваните ефекти

За проучването е използван широко разпространеният вид син дамсел (Chrysiptera cyanea) от кораловите рифове. Според авторите възрастните индивиди, обитаващи урбанизирани участъци, показват високо ниво на хранене — в експерименталните условия сравнимо с добре нахранени риби — но паралелно с това имат ясни признаци на физиологичен стрес.

Сред наблюдаваните биологични маркери са засилени имунни и възпалителни реакции, както и признаци на оксидативен стрес. Тези промени наподобяват ефектите, които при хора се свързват с консумацията на нездравословна, леснодостъпна храна, въпреки че изследователите уточняват, че не са доказали рибите да страдат от същите хранителни заболявания като хората.

Контраст между изобилие и здраве

Венсан Лоде прави аналогия с хора, посочвайки, че средите, богати на органична материя, осигуряват повече храна и затова са привлекателни за рибите, „въпреки че условията в тях са неблагоприятни за здравето им“. Той сравнява тази ситуация с тийнейджъри, привлечени от заведения за бързо хранене — изобилна и леснодостъпна храна, която не е непременно полезна за здравето.

Изследователите отбелязват, че макар храненето да е на високо ниво при рибите в урбанизираните зони, това не ги предпазва от хронични физиологични изменения, които могат да имат дългосрочно значение за популациите и екосистемите.

Практическо приложение и значение

Екипът предлага да се използват обитаващите организми като „вградени биологични сензори“ за състоянието на околната среда. По думите на Лоде анализът на транскриптома може да бъде приложен при много животински видове и различни екосистеми като нов начин за мониторинг на ефектите от промени в околната среда.

По този начин транскриптомните данни предоставят информация не само за наличието на замърсители във водата, но и за това как те въздействат на физиологията на организмите, което прави метода ценен инструмент за оценка на здравето на морските екосистеми в условия на урбанизация.