Узунов: Нямаме достатъчно данни кой стои зад атаките в Черно море
ПБ-депутатът Александър Узунов заяви, че в момента България не разполага с убедителни данни, които да позволят категорично да се
ПБ-депутатът Александър Узунов заяви, че в момента България не разполага с убедителни данни, които да позволят категорично да се определи кой стои зад атаките срещу търговски кораби в Черно море. В интервю за предаването „Денят ON AIR“ той посочи, че Русия и Украйна си прехвърлят вината взаимно, но произходът на използваните дронове остава неустановен.
Узунов отхвърли твърденията на опозиционни представители, които според него представят като доказателства версиите за руски произход на устройството. „Знамена ли са имали тези дронове? Или е имало водолази на морското дъно?“ – попита той и подчерта, че такива спекулации не могат да заместят фактите.
Узунов посочи, че щом бъдат установени категорични данни, обществото ще бъде информирано, а държавата ще предприеме необходимите дипломатически мерки. Той акцентира на това, че в хода на разследването е важно да се изчакат окончателни резултати и да не се правят прибързани изводи, които могат да навредят на позицията на страната.
Коментарът в „Денят ON AIR“
В ефира на предаването Узунов повтори, че наличната информация е непълна и че обвиненията, отправяни от двете страни в конфликта, не са подкрепени от ясни доказателства за произхода на дроновете. Според него публичните изявления трябва да се базират на проверими факти, а не на политически интерпретации.
Депутатът постави въпроси относно естеството на атаките, които според него остават неясни: дали става дума за автономни устройства, носещи знаме или маркировка, или за проникване под вода чрез човешка намеса. Тези въпроси служат за пример, че при липса на детайлна техническа и оперативна информация не може да се говори за категоричен автор.
Какво се случи след заседанието на КСНС
Узунов коментира и заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), което се проведе вчера и продължи около пет часа. По думите на депутата основният извод от срещата е, че въпросът за сигурността в Черноморския регион вече е поставен на най-високо държавно равнище.
Той отбеляза, че обсъжданията са били продължителни и задълбочени, като са включвали различни аспекти на безопасността и възможните реакции на държавата. Узунов посочи, че решението да бъде повдигнат въпросът на най-високо равнище отразява сериозността, с която страната подхожда към проблема.
Поверителност и разсекретяване на информация
Депутатът предупреди, че част от информацията, представена пред политиците, може да е дошла от партньорски разузнавателни служби и поради това трябва да остане класифицирана. Той подчерта необходимостта от запазване на поверителността на данни, които биха могли да разкрият източници или методи на сътрудничество.
В същото време Узунов предложи да се разсекрети какво са казали политиците, а не какво са представили службите: „Да се разсекрети какво са казали политиците, а не службите“, цитира той своята идея като начин да се осигури прозрачност пред обществото без да се компрометират оперативни подробности.
Узунов отбеляза, че балансът между публична информация и необходимата класификация е труден, но важен за защита на националния интерес и за поддържане на доверие към държавните институции.
В заключение той повтори, че при установяване на категорични факти обществеността ще бъде уведомена и българската държава ще предприеме адекватни дипломатически стъпки. Междувременно остава да се работи по събиране и проверка на информацията, както и по координация с партньорските служби в рамките на необходимите ограничения.



