Бизнес

Мир чрез сила? Тръмп донесе слабост чрез война

С наближаването на междинните избори за Конгрес и след като средата на втория президентски мандат на Доналд Тръмп вече

Мир чрез сила? Тръмп донесе слабост чрез война

С наближаването на междинните избори за Конгрес и след като средата на втория президентски мандат на Доналд Тръмп вече е зад гърба ни, въпросът за оценка на неговата външна политика става все по-належащ. Какво постигна тя до момента и накъде може да поеме, ако Тръмп остане президент, но с отслабена власт (в случай на загуба на републиканците)?

Войните и външните операции

През разглеждания период външната политика на администрацията се отличава с множество военни акции и директни интервенции. Вместо обещаното „да не започва войни“, както предричаха някои защитници (включително Джей Ди Ванс в статия от 2023 г., преди да стане вицепрезидент), администрацията започна конфликт в Близкия изток — представян като „специална военна операция“ — без официално одобрение от Конгреса или ООН. Този ход се сочи като причинител на сътресения в световната икономика и в прехраната на обикновени американци и напомня за онези „безкрайни войни“, срещу които Тръмп някога се позиционираше.

Тези действия не бяха единични. Преди атаката срещу Иран администрацията извърши редица други военни действия, които формално не бяха обявени за войни, но по същество представляваха военни удари. Бяха бомбардирани държави като Йемен и Нигерия. В допълнение, продължиха операции срещу цивилни плавателни съдове в Карибския басейн и източната част на Тихия океан по подозрения в пренасяне на наркотици — действия, за които липсват представени доказателства, и при които загубите на човешки животи вече надхвърлят 230 души.

Администрацията се намеси и във вътрешните работи на държава в Латинска Америка — Венецуела — с цел да отвлече нейния лидер, като същевременно отправяше постоянни заплахи и срещу Куба. На съюзници бяха отправяни и по-екстремни намеци — включително възможна анексия на Канада и стремеж към завземане на датската територия Гренландия.

В парадоксален тон Тръмп продължаваше да настоява да бъде представян като голям „миротворец“ и дори кандидат за Нобелова награда, въпреки че обещанията за незабавно уреждане на конфликти, например в Украйна, не бяха изпълнени. В Украйна руската агресия продължава, а в палестино-израелския конфликт разрушенията в ивицата Газа останаха значителни; временни примирия бяха постигнати, но обещаното възстановяване и устойчиво уреждане чрез т.нар. „Съвет за мир“ не се материализираха.

Отслабване на съюзите и риск от ядрено разпространение

Външнополитическите ходове доведоха до значително охлаждане в отношенията със съюзници. Канада и европейски държави, неудовлетворени от поведението на Вашингтон, започнаха да изграждат алтернативни партньорства и да се дистанцират от САЩ. Този разпад на доверието в американското лидерство разклаща институциите и реда, създавани и поддържани от САЩ след Втората световна война.

Една от най-тревожните последици е подкопаването на американския ядрен „чадър“ като гарант за сигурността на съюзниците. Като резултат, някои от тях вече не разглеждат американската защита като надеждна и обмислят варианти за собствено ядрено обезпечение. Това засилва риска от по-широко разпространение на ядрени оръжия и усложнява глобалната система за възпиране.

Двете извода

Анализът на тези действия води до два основни извода, които се налагат от наличните факти. Първо, външната политика на Тръмп доведе до хаос и до ерозия на международния ред, изграден след Втората световна война. И второ, отслабването на съюзите и създалите се съмнения относно американската гаранция за сигурност откриват опасни перспективи — от икономически щети до ускорено разпространение на оръжия за масово поразяване.

При такава картина въпросът как ще се развие американската външна политика занапред, особено ако президентът остане ограничен в своята власт, остава отворен и критично важен както за САЩ, така и за техните партньори.