Причини за ръста на доходността по държавните облигации

Доходността по държавните облигации се покачва последователно, провокирайки оживени дискусии сред инвеститорите и анализаторите за причините и потенциалния край на вълната на разпродажби. Масовата продажба на инструменти с фиксиран доход изтласка референтните 10-годишни американски държавни ценни книжа до нива, невиждани от 2007 г. насам, а индексът Bloomberg Global Aggregate Treasuries Total Return достигна най-високата си стойност от 2000 г.

Къде са данните

Повече от половината от 173-те участници в последната анкета Markets Pulse прогнозират, че доходността на 30-годишните американски облигации ще достигне 6% до края на годината. От началото на годината глобалните облигации са поевтинели с около 2,7%, докато световните акции са поскъпнали с 13%. Разходите за финансиране на държави от Япония до Франция също достигат нови върхове, което допринася за натиска върху пазара на дългови книжа.

Инвеститорите и мениджърите на портфейли спорят кои конкретни сили тласкат нагоре доходността — някои сочат упоритата инфлация, други — фискалните опасения и нуждата от значително заемане за инфраструктурни проекти и увеличени военни разходи.

Какво казват пазарните участници

Торстен Слок от Apollo Global Management Inc. предупреждава за риск лихвените проценти да останат „по-високи за по-дълъг период от време“. Жил Моек, главен икономист в AXA Group, заявява: „Дори и да са преодолени някои ключови прагове, не смятаме, че дългосрочната доходност непременно е достигнала ниво на самостабилизиране.“ Мартин Харви от Wellington Management отбелязва, че растежът остава силен и че „облигациите не са добър хедж за акциите в момента.“

Основните фактори зад разпродажбата

1. Устойчив икономически растеж
Глобалната бизнес активност продължава да е във високи нива, а показателите за производствения сектор (PMI) показват най-силен растеж от години в големите икономики. Силният растеж засилва инфлационните очаквания и намалява привлекателността на облигациите спрямо акциите.

2. По-високи цени на суровините
Конфликтът между САЩ и Иран предизвика това, което Goldman Sachs нарече най-големият шок в доставките на петрол в историята. Цената на суровия петрол Brent се качи до 126,41 долара за барел, след като нарушените потоци през Ормузкия пролив вдигнаха цените на бензина и дизела. Паралелно с това растат и цените на храните, частично подхранвани от горещите вълни.

3. Упорита инфлация
Повишените цени на енергията и храните допринасят за запазване на инфлационния натиск, който обезценява бъдещите купони и главници и принуждава централните банки да поддържат по-високи лихви по-дълго.

4. Фискални опасения и дефицити
Повтарящите се тревоги за фискалното състояние на някои държави увеличават предлагането на дълг и натискат доходността нагоре.

5. По-големи нужди от заемане
Заемите за големи инфраструктурни проекти с мащаб „хипермащаб“ и по-високите разходи за отбрана увеличават глобалното търсене за финансиране.

6. Повишени разходи за финансиране глобално
Цената на заемите расте в различни емитентски центрове — от Япония до Франция — което се отразява на глобалните референции и индекси.

7. Смяна в предпочитанията към акции
Силните резултати на капиталовите пазари подтикват инвеститорите да търсят доходност в акции, а не в облигации, което засилва разпродажбите на дълг.

8. Притеснения за дългосрочни нива на доходността
Анализаторите не са убедени, че пазарите са достигнали „стабилно“ равновесие, което оставя пространство за допълнителни движения на доходностите.

9. Геополитически рискове и прекъсвания на предлагането
Енергийните шокове и заплахите за логистични коридори допринасят за непредсказуемост и волатилност.

10. Динамиката на търсенето и предлагането на облигации
Комбинацията от по-голямо предлагане на дълг и намалено търсене от традиционни купувачи създава натиск върху цените и доходността.

В заключение, покачването на доходностите е резултат от съвкупност от фактори — от силния растеж и енергийните шокове до фискалните нужди и промяната в предпочитанията на инвеститорите. Въпросът дали лихвите ще останат „по-високи за по-дълъг период от време“ остава в центъра на дебата.