Бизнес

Попов: Мерките срещу търговците наказват „белия“ бизнес

Адвокат Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по

Попов: Мерките срещу търговците наказват „белия“ бизнес

Адвокат Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев, че терминът „свръхпечалба“ е неуместен и че свободният пазар определя нива на печалба. Попов посочи, че държавата е насочила вниманието си върху избрани субекти — като банки и хранителни вериги — и атакува най-вече т.нар. „бял“ бизнес, който е структуроопределящ за икономиката.

Сивата икономика и държавните мерки

Според Попов официалните оценки сочат, че сивият сектор в България е около 30–35%, като реалният дял вероятно е по-висок. Вместо да предприеме стъпки за изваждане на тези дейности на светло и за увеличаване на данъчните приходи от тях, държавата прилага драконовски мерки спрямо фирмите, които вече плащат данъци. По думите му това не е логично и е контрапродуктивно за бюджетните постъпления.

Попов припомни пример от Италия по време на Covid пандемията: спирането на кешовите плащания доведе до по-големи печалби за банките, но италианската държава преговаря шест месеца с Асоциацията на търговските банки и постигна съгласие за еднократно повишаване на данъка, който банките заплатиха и продължиха да работят. Той използва примера, за да покаже, че диалогът и целенасочените решения могат да бъдат по-ефективни от репресивни мерки.

Правилата, прилагането и последиците

Ключов проблем според събеседника е неизпълнението на съществуващото законодателство. В Закона за защита на конкуренцията има инструменти за борба с картелите, при които търговци уеднаквяват цените, и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси ефективно. Попов подчерта, че прилагането на тези механизми би намалило практиките, вредящи на потребителите.

Той призова за създаване на устойчив пазар и за затвърждаване на усещането за непроменящи се правила. Това, според него, би намалило сивия сектор и би довело до по-големи приходи в хазната в дългосрочен план, отколкото наказателни мерки срещу данъкоплатещи фирми.

Попов се обяви против силната държавна намеса в пазара и заяви, че основната роля на държавата трябва да бъде създаването на нормална данъчна среда, която да стимулира предприятията да работят открито и да плащат данъците си.

Причини за покачване на цените

Според него рязкото покачване на цените през лятото на предходната година не е резултат на „алчност“ от страна на търговците, а на силен растеж на търсенето. Попов посочи, че през последната година държавата два пъти е увеличила заплатите на държавните служители. Това довело до вълна от повишения в частния сектор с цел задържане на кадрите, парите навлезли в пазара и повишили потреблението, което създало инфлационен натиск и покачване на цените.

Той добави, че охлаждането на ръста на заплатите ще забави потребителското търсене и ще помогне за нормализиране на ценовите нивa.

Регулации и възможни последствия

Попов критикува намерението на правителството да въведе методика за определяне на „справедливи“ цени, която по думите му пренебрегва пазарните фактори като търсене, предлагане, дефицит и свръхналичности. Той предупреди, че последните промени в Закона за защита на конкуренцията са отменили презумпцията за невинност и са въвели презумпция за виновност.

Ако започне прилагането на санкции до 10% от оборота, Попов прогнозира лавина от дела в съда и отлив на инвестиции, тъй като малко търговци биха могли да понесат подобни глоби. През последната година и половина, според него, се е задълбочил антагонизмът между бизнеса и държавата, а политическата риторика за „добрите потребители“ и „лошите търговци“ няма да доведе до добри резултати.

В заключение Попов очаква опити за връщане на регулациите към по-нормално и предвидимо състояние, което да подкрепи инвестициите и да намали сивата икономика.