Забавление

Френски учени откриха пространствена памет в движението на клетките

Изследователи от Франция съобщават, че живите клетки притежават своеобразна пространствена памет и използват натрупан опит, за да контролират собственото

Френски учени откриха пространствена памет в движението на клетките

Изследователи от Франция съобщават, че живите клетки притежават своеобразна пространствена памет и използват натрупан опит, за да контролират собственото си придвижване, предава сп. „Нейчър къмюникейшънс“. Авторите на изследването са от „Сорбоната“ и френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и представят нов физичен модел, който описва този феномен.

В публикацията си учените обясняват, че клетъчните движения не са просто случаен отклонен процес, както дълго време се предполагаше, а включват памет за предишни взаимодействия с околната среда. Тази памет влияе върху ъгъла и скоростта на движение, като клетките приспособяват своята полярност и поведение въз основа на придобитата информация за препятствия, релеф и други механични стимули.

Как работи моделът

Новият физичен модел интегрира вътрешното състояние на клетката — променящи се параметри, които се влияят от външни механични въздействия. Според авторите клетката натрупва следи от предишни преминавания и контакти с околната среда и на базата на тази история коригира бъдещите си траектории. Така вместо да реагира единствено на моментни локални сигнали, тя гради вътрешна карта, която насочва последващото движение.

Моделът описва явление, което авторите наричат „ефект на паметта“ — механизъм, при който информацията за пространство и препятствия остава достъпна за клетката и определя поведението ѝ в динамична среда.

Последствия за колонии и трафик на клетки

Изследването показва, че пространствената памет открива нови сценарии на поведение при множество клетки. В сложни терени клетките могат целенасочено да се групират в благоприятни зони или да избягват труднопроходими участъци. В същото време „ефектът на паметта“ предотвратява хаотичното струпване в гъсти колонии и усилва явлението на „заклещване“ — пълно спиране на движението при достигане на критична плътност.

Тези промени в колективната динамика са резултат от това, че индивидуалната памет променя вероятностите за следващи движения и взаимодействия, което на ниво популация води до по-структурирани и предвидими модели на разпределение.

Приложения и перспективи

Авторите подчертават, че подходът не е ограничен само до биологични системи. Разбирането на механизмите на пространствената памет може да бъде приложено при проектиране на синтетични колоидни частици и в роячни системи от роботи, които трябва да навигират и да се адаптират в сложни среди.

В биологичен контекст по-доброто моделиране на пространствената памет ще подпомогне прогнозите за растежа на тъкани и за разпространението на метастази, отбелязват изследователите. Също така знанието може да бъде използвано при дизайна на интелигентни микроустройства, които сами да се приспособяват към препятствия и променящи се условия.

Ключови наблюдения

– Клетките натрупват информация за препятствия и релеф и използват този опит за адаптиране на своята скорост и полярност.
– Паметта води до целенасочено струпване в благоприятни зони и до избягване на труднопроходими участъци.
– При критична плътност „ефектът на паметта“ увеличава вероятността от заклещване и предотвратява хаотично сгъстяване.
– Подходът може да се използва при синтетични системи и роботика, както и за по-точни биомедицински прогнози.

Предложената рамка променя начина, по който биофизиците могат да мислят за движение на клетки — не само като резултат от моментни сили, но и като процес, в който миналото оставя трайни следи и определя бъдещето поведение. Допълнителни експериментални и теоретични изследвания ще определят доколко този модел описва широк спектър клетъчни системи и как може да бъде използван практически.