Проучване: еволюционни промени може да увеличат уязвимостта на човешките стави

Международен екип от учени заключава, че еволюционни промени при човека могат да обяснят по-голямата склонност към ставни заболявания, съобщава израелският Научен институт „Вайцман“, цитиран от Синхуа. Резултатите са публикувани в списание Nature и показват ключови разлики между хората и другите големи човекоподобни маймуни.

Какво откриха изследователите

Изследователите сравняват генетични и биохимични особености на хрущялната тъкан при хората и при няколко вида големи маймуни. Те установяват, че човешкият хрущял съдържа значително по-малки количества гликозаминогликани в сравнение с хрущяла на шимпанзетата, горилите, орангутаните и бонобото. По-конкретно, екипът посочва, че количеството гликозаминогликани в човешкия хрущял е приблизително една трета от това при тези големи маймуни.

Роля на гликозаминогликаните

Гликозаминогликаните са захарни молекули в матрикса на хрущяла, които привличат и задържат вода. Тяхното присъствие позволява на хрущяла да абсорбира удари и да омекотява механичното натоварване в ставите. Намаленото съдържание на тези молекули прави хрущяла по-малко ефективен в изпълнение на тази функция, което според авторите може да повиши податливостта към дегенеративни промени.

Връзка с остеоартрита и човешките черти

Остеоартритът е заболяване, което засяга стотици милиони хора по света и често води до болка, скованост и ограничена подвижност. Изследователите отбелязват, че откритите промени в състава на човешкия хрущял може да помогнат да се обясни защо тези заболявания са толкова разпространени при хората, а при другите големи човекоподобни маймуни се срещат рядко, дори когато индивидите достигат напреднала възраст.

Авторите предполагат, че еволюционната промяна, водеща до по-ниско производство на гликозаминогликани, е свързана и с други характерни за човека особености. Сред споменатите са по-леката костна структура и по-голямата пластичност на мозъка — черти, които са се развили във връзка с уникалния начин на живот и биологичните натоварвания при нашия вид.

Значение за превенция и лечение

Учените посочват, че разбирането на еволюционните и молекулни различия в хрущяла може да бъде важно за разработване на нови стратегии за превенция и терапия на ставни заболявания. Констатациите биха могли да насочат бъдещи изследвания към механизми за увеличаване или възстановяване на съдържанието на гликозаминогликани в човешкия хрущял, както и към разработване на подходи, които компенсират загубената амортизираща способност.

Заключение

Екипът обобщава, че откритите различия между човешкия и маймунския хрущял вероятно са следствие от еволюционни промени и че тези разлики играят роля в разпространението на остеоартрит и други ставни заболявания при хората. Според авторите, по-добро познаване на тези процеси може да улесни учените в търсенето на нови методи за защита и лечение на ставите. Отбелязва се, че изследването е публикувано в Nature и е цитирано от института „Вайцман“ и агенция Синхуа.