ООН: Русия разшири транснационалните репресии срещу свои критици
В нов доклад, представен пред Съвета на ООН по правата на човека, специалният докладчик за Русия Мариана Кацарова констатира,
В нов доклад, представен пред Съвета на ООН по правата на човека, специалният докладчик за Русия Мариана Кацарова констатира, че руската държава е изградили системен механизъм за наблюдение, сплашване и наказание на критично настроени граждани извън страната, както и за оказване на натиск върху техните роднини в Русия. Анализът се базира на близо 400 документирани случая и описва явлението като „транснационални репресии“.
Резкият ръст след 2022 г.
Докладът посочва, че практиката се е разраснала значително след началото на военната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Според изнесените данни между 650 000 и 900 000 души са напуснали Русия след тази дата. Броят на документираните случаи на транснационални репресии нарасна от 29 за периода 2014–2021 г. до 89 за периода 2022–2024 г., което означава приблизително осемкратно увеличение на средния годишен брой на такива случаи.
Кацарова предупреждава, че напускането на Русия не гарантира край на риска за преследване извън границите ѝ — явлението е продължение на вътрешната, държавно подкрепяна система на репресии.
Методи и инструменти на преследване
Докладът очертава разнообразие от средства, с които се осъществява преследването: международни заповеди за арест, включване в бази данни, използване на финансовата система, цифрови инструменти, съдебни процедури и работа чрез посредници. Като важен елемент се посочват и финансовите ограничения: руският финансов мониторинг „Росфинмониторинг“ поддържа списък с 21 541 лица, означени като „терористи и екстремисти“, от които поне 5 063 са били преследвани по обвинения, в доклада определени като политически мотивирани. Данните от тези списъци могат да попаднат в международни регистри, използвани от банки и други финансови институции, и да доведат до блокиране на сметки в чужбина.
Тежки форми на преследване
Сред най-тежките описани практики са убийства, опити за убийство, физически нападения и отравяния. В доклада се посочват случаи като смъртта на бившия руски разузнавач Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. и убийството на чеченеца Зелимхан Хангошвили в Берлин през 2019 г. Също така се споменават предполагаеми отравяния на руски журналисти и правозащитници в Германия, Грузия и Чехия.
Правни средства и институционална роля
Авторката отбелязва стремително нарастване и на използването на съдебни процедури срещу хора в чужбина — от четири присъди задочно през 2022 г. до 157 през 2025 г. В доклада се твърди, че в операцията участват най-малко девет подразделения на Федералната служба за сигурност (ФСС), както и военната и външната служба за разузнаване, прокуратурата и различни държавни министерства.
Кацарова обръща внимание и на злоупотребата с международни правоприлагащи инструменти: Русия е посочена като държавата, която най-често използва „червените бюлетини“ на Интерпол, а около половината от свързаните с Русия случаи, разгледани през 2024 г. от контролния орган на организацията, са били определени като несъвместими с устава ѝ.
Особено уязвими групи и препоръки
Специалният докладчик идентифицира няколко групи с повишен риск: жени, избягали от принудителни бракове и домашно насилие в Чечения, представители на ЛГБТ общността и защитници на правата на коренните народи. Като отговор на констатациите Кацарова призовава за изработване на юридически обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии, която да даде общи определения, задължения за приемащите държави и механизми за превенция, търсене на отговорност и международно сътрудничество.
Тя настойчиво призова държавите да проверяват внимателно исканията за арест и екстрадиция от руска страна и да не връщат хора, когато съществува реален риск от преследване или изтезания.
Руската дипломатическа мисия в Женева не е отговорила непосредствено на запитване за коментар; Москва по-рано е отхвърляла подобни обвинения и ги е описвала като част от кампания на Запада срещу нея.



