България запазва висок брой украинци под временна закрила

Кратък преглед

Към края на юли 2026 г. България е предоставила временна закрила на 76 385 души, които са напуснали Украйна. Въпреки че страната остава сред най-големите приемни държави по брой хора под този режим, потокът от нови решения за временна закрила у нас се свива, според данните, използвани за този преглед.

Панорамата в Европейския съюз

По данни на Евростат, общо 4,43 милиона граждани на държави извън Европейския съюз, които са напуснали Украйна вследствие на руската агресия, са били под временна закрила в ЕС към 31 юли 2026 г. Това представлява увеличение с 19 945 души спрямо края на юни, или с 0,5% на равнище Съюз.

Увеличение е регистрирано в 23 от 26-те държави с налични данни, което показва продължаваща, макар и относително бавна, обща тенденция на нарастване в броя лица под този режим в ЕС.

Страни с най-големи ръстове

Най-голямо нарастване в абсолютни числа е отчетено в следните държави:
– Чехия: +4 415 души;
– Румъния: +4 055 души;
– Германия: +3 995 души.

Тези три държави допринасят значително за общото увеличение в ЕС за посочения период.

Страни с понижение

Намаление в броя на хората под временна закрила е наблюдавано в няколко държави, като най-големите спадове са:
– Полша: -8 110 души;
– Франция: -475 души;
– Кипър: -110 души.

Тези намаления частично компенсират увеличенията в други държави и обуславят различията в динамиката между отделните държави членки.

Сравнение между България и ЕС

Докато в ЕС като цяло се наблюдава лек ръст в броя хора под временна закрила, в България потокът от нови решения за предоставяне на този статут намалява. Това създава отчетлива разлика между националната динамика и общата тенденция в ЕС — страната все още има висок акумулиран брой лица под защитата, но темпът на нови регистрации е по-нисък.

Заключение

Към 31 юли 2026 г. картината, очертана от наличните данни, показва устойчиво високи нива на временна закрила в държавите от ЕС и в България, с общо 4,43 млн. души в Съюза и 76 385 в България. Въпреки това движението на новите решения е различно — докато повечето държави в ЕС отчетоха ръст, България регистрира забавяне на новите предоставяния на закрила. Това води до различни национални тенденции, които се отразяват на общата картина в рамките на Европейския съюз.