Бърнам е принуден да разчита на пазара на облигации при подготовка на бюджета
Анди Бърнам, който наскоро пое премиерския пост във Великобритания, се оказа с ограничени възможности преди представянето на бюджета на
Анди Бърнам, който наскоро пое премиерския пост във Великобритания, се оказа с ограничени възможности преди представянето на бюджета на 28 октомври, след като правителството стана все по-зависимо от поведението на дълговите пазари. По-високите разходи за обслужване на държавния дълг принуждават финансовия министър Джон Хийли да търси значителни корекции в публичните финанси.
Колко средства са нужни
Икономистите изчисляват, че за да стабилизира публичните финанси, Хийли трябва да намери около 10 милиарда паунда — еквивалентно на приблизително 13,5 милиарда долара. Това създава остър избор между орязване на разходи и вдигане на данъци, като всяко от двете решения носи политически рискове за новото ръководство на кабинета.
Първоначалният план на Бърнам предвиждаше умерен бюджет, целящ да не разклати статуквото и да запази добрите позиции в социологическите проучвания. Но натискът от пазара на облигации и нарасналите лихви превърнаха тези намерения в трудно постижима цел.
Възможни фискални мерки
Екипът на Хийли разглежда няколко варианта за увеличаване на приходите. Сред обсъжданите мерки са повишаване на корпоративните данъци за банките и вдигане на данъка върху капиталовите печалби. Тези стъпки биха помогнали да се съберат нужните приходи, но също така могат да предизвикат силни критики и да окаже влияние върху финансовия сектор и инвестиционния климат.
От друга страна, съкращения на разходите представляват друга възможност, но те също крият политически рискове, особено ако засегнат социални и публични услуги. Правителството ще трябва да прецени как да балансира между необходимостта от фискална дисциплина и запазване на ключови обществени ангажименти.
Ролята на централната банка и влиянието на глобалните фактори
Решението на Английската централна банка (АЦБ) да забави темпото на разпродажба на своя портфейл от облигации — ход, който намалява предлагането на държавни ценни книжа на пазара — донесе краткосрочно облекчение за доходностите в четвъртък. Намаленото предлагане помогна да спаднат някои от натисците върху лихвените равнища, но това облекчение е непълно и временно.
Към това се добавя и външен шок: влиянието на войната в Иран върху световните цени на енергията. Повишените цени на енергията увеличават инфлационния натиск и водят до по-високи разходи за обслужване на дълга. В резултат разходите за лихви остават значително по-високи, отколкото бяха в деня на встъпването на Бърнам в длъжност преди два месеца.
Предизвикателства за управлението
Комбинацията от вътрешни фискални дефицити, по-високи пазарни лихви и външен натиск от енергийните пазари поставя правителството в деликатна позиция. Бърнам и Хийли са изправени пред необходимостта бързо да дефинират ясен план, който да убеди инвеститорите и пазарите, че публичните финанси са под контрол, без да задълбочават социално-политическа нестабилност.
Критиците предупреждават, че всяка грешка в предстоящия бюджет може да доведе до по-големи разходи за заем и да усложни възстановяването на доверието към фискалната политика. Затова предстоящите решения ще бъдат наблюдавани отблизо и ще имат значение за икономическата траектория на страната.
Какво предстои
До 28 октомври правителството трябва да уточни кои комбинации от мерки ще използва — данъчни корекции, реформи в разходната част или смесен подход. Независимо от избора, целта остава една: стабилизиране на публичните финанси и възстановяване на доверието на пазарите, докато се запази политическата подкрепа в обществото.



