Управляващите в Германия трябва да чуят оплакванията на избирателите

Икономическата стратегия на правителството и рискът

Когато канцлерът Фридрих Мерц зае поста миналата година, коалиционното му правителство заложи на широки публични инвестиции като инструмент за ограничаване на нарастващия крайнодесен популизъм. Планираните държавни вливания, възлизащи на над един трилион евро, са част от стратегия за съживяване на икономиката и повишаване на конкурентоспособността.

Този подход е рисков: ако мерките не дадат бързи и осезаеми резултати, популистките формации могат да продължат да печелят терен. Именно това се вижда от последните изборни резултати, които поставят под въпрос ефективността на икономическите залози като единствен отговор на кризата.

Резултатите в Саксония-Анхалт и историческите паралели

Неотдавнашният вот в провинция Саксония-Анхалт донесе на дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) около 44% от гласовете. Този резултат породи тревога и сравнения с миналото: през 1930 г. Националсоциалистическата германска работническа партия получава първо участие в управлението в съседна Тюрингия и оттам започва да изпробва възможностите си да установи контрол върху полицията и училищата.

Въпреки тези паралели, настоящата Германия се отличава от Ваймарската република: институциите и конституционните защитни механизми са по-устойчиви, а политическите партии не разполагат с паравоенни структури, способни да упражняват терор. В същото време обаче политическата динамика показва, че демокрацията може да бъде подкопана и по други начини — чрез легитимиране на екстремни програми и нормализиране на реторика, която дискриминира граждани.

Какво предлага AfD и какво е притеснителното

Програмата и посланията на AfD съдържат набор от силно рестриктивни и реакционни предложения: по-строги депортации — особено спрямо хора от Сирия, излизане от еврозоната, прекратяване на „зеления преход“, спиране на подкрепата за отбраната на Украйна и възстановяване на по-близки отношения с авторитарна Русия. Лидерите на партията систематично представят германците с имигрантски корени като граждани втора категория и използват реторика, която напомня за нацистката епоха.

За Саксония-Анхалт AfD прогнозира „прочистване“ на държавната администрация и организиране на „доброволчески граждански патрули“. Тези намерения предизвикват отрезвяване дори сред някои други крайни десни партии в Европа, които са се разграничили от AfD.

Политическите последствия и необходимите ответни мерки

Победата на AfD поставя под натиск традиционния „санитарен кордон“, с който основните партии се опитват да блокират участието на крайната десница в управлението. Това може да доведе до сложни коалиционни сметки: Християндемократическият съюз, който получи около 17% в същия вот, би бил изправен пред дилемата дали да търси сътрудничество с по-леви сили или да допусне сътрудничество с AfD — варианти, които носят собствени рискове.

Лидерите от центристкия и умерен спектър трябва да покажат, че разбират легитимните тревоги на избирателите и че могат да предложат реални решения. Това включва не само икономически стимули, но и политики за гарантиране на публична сигурност, мерки за повишаване на конкурентоспособността и целенасочена политика за квалифицирана имиграция, която да отговаря на нуждите на трудовия пазар.

Посланието към управляващите е ясно: без осезаеми резултати и адекватен политически отговор на притесненията на гражданите, популистките формации ще продължат да печелят подкрепа. Демократичните институции и конституционните норми предоставят защити, но те не заместват необходимостта от политически решения, които да възстановят доверието и да предотвратят по-нататъшно радикализиране на обществото.