AI като оперативна система и хибридна работа
AI дава ново измерение на операциите Много компании все още възприемат изкуствения интелект като допълнение към конкретни дейности, а
AI дава ново измерение на операциите
Много компании все още възприемат изкуствения интелект като допълнение към конкретни дейности, а не като основна операционна платформа за целия бизнес. Това мнение изрази Петър Балтаджиев, председател на CS борда на Oracle, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Дориана Ранкова.
Според Балтаджиев следващата стъпка за организациите е да преминат от оптимизация на отделни процеси към оптимизация на цялостната оперативна дейност. Тенденцията, добави той, е AI да се превърне в постоянен елемент на начина, по който функционират компаниите.
Доверие и споделена отговорност
При въвеждането на изкуствен интелект доверието е ключово, но отговорността е дори по-важна и не лежи само върху доставчика на технологията, посочи Балтаджиев. Технологичните компании трябва да разработят сигурни продукти, които защитават базите данни и работят в рамките на зададени правила. В същото време клиентите носят отговорност за това как използват решенията и какви мерки за сигурност прилагат при работа с тях.
„Технологичната компания има за задача да създаде сигурен продукт, който защитава базата данни на клиентите и работи в определена зададена рамка. Но отговорност носи и клиентът – дали използва технологията оптимално за бизнес целите си и каква рамка за сигурност прилага при използването ѝ“, заяви той.
Хибридният модел: AI плюс човек
Балтаджиев подчерта, че в много фирми има дългогодишни служители, които са свикнали да работят без AI. Когато изкуственият интелект поеме голяма част от оперативните задачи, тези служители започват да поставят под въпрос своята стойност за организацията. Така на личностно ниво се появява отхвърляне на технологията, докато управленските екипи я въвеждат с оглед запазване на конкурентоспособността.
Решението, по думите на Балтаджиев, минава през мотивация от страна на мениджмънта: вместо да акцентират само на спестеното време (например „ще спестите пет часа“), ръководствата трябва да покажат как тези часове се използват за повишаване на качеството на работата и за преместване към по-стратегически задачи. Така служителите могат да станат част от хибриден модел, при който AI анализира и предлага решения, а човекът остава последният актьор, вземащ решение.
„Добрият мениджмънт би могъл да мотивира служителите да станат част от хибриден модел, при който изкуственият интелект анализира, преценява контекста и дава решение, а човекът е последният фактор, който предприема действия относно предложеното решение“, каза той.
Хибридният подход според Балтаджиев може да повиши добавената стойност, да направи бизнеса по-стратегически ориентиран и конкурентоспособен.
Регулация, автономност и технологично бъдеще
Преди да се появят строги външни регулации, много компании разработват вътрешни правила за управление на процесите с AI. В момента няма широко разпространена практика за предоставяне на пълна автономност на системите за изкуствен интелект, но това може да се промени с времето. По думите на Балтаджиев сегашният модел — делегиране на оперативни дейности на AI с окончателно решение от човека — е разумен и работещ.
Той посочи, че в България достъпността на технологиите не е основният проблем; предизвикателството е корпоративната култура и доколко тя ще позволи пълноценното усвояване на потенциала на AI.
В перспектива Балтаджиев очерта възможността AI да работи в тандем с квантови технологии. Комбинацията — линейното вземане на решения от AI и специфичните свойства на квантовите решения — би могла да разкрие нов набор от възможности с висока добавена стойност. Макар такъв сценарий да изглежда в някои очи екзотичен, той е реалистичен според събеседника.



