Скрит числов код в размерите на Великата пирамида, твърди изследовател

В нов научен труд независимият изследовател Сефи Леви аргументира, че външните размери на Великата пирамида в Гиза представляват преднамерена числова система. Според него височината, дължината на основата, наклонените страни и цялостната форма носят закодирана информация, която е трябвало да остане валидна дълго след изчезването на строителите.

Леви твърди, че получените стойности демонстрират съвпадения с астрономически и календарни цикли, видими с невъоръжено око, както и с важни математически числа. Отделни изчисления в труда му дават резултати, които според него кореспондират с лунни и звездни явления и с движението на планетите.

Конкретни числови съвпадения

В едно от пресмятанията се появява стойност 27,5 — близка до посочения в материала приблизителен интервал 27,55 дни, свързан с последователните перигеи на Луната. Друго измерване дава точно 70, което Леви свързва с около 70-дневния интервал между хелиакалния залез и изгрев на Сириус, когато звездата временно е невидима поради яркостта на Слънцето. Авторът отбелязва, че в египетската традиция период от около 70 дни се асоциира и с процеси на мумифициране, но признава, че това е съвпадение, което само по себе си не доказва преднамерена връзка.

Леви настоява и че някои пропорции на пирамидата съответстват на стойности, напомнящи Пи и златното сечение. Той добавя, че допълнителни изчисления изглежда съвпадат с повтарящите се цикли на Сатурн, Юпитер, Венера и Марс, както се наблюдават от Земята.

Методика и статистическа проверка

Трудът е публикуван през август в репозитории SSRN и Zenodo, но не е минал независима научна рецензия. Леви признава, че е открил съвпаденията след като вече е имал измерванията и стойностите, с които ги е сравнявал. За да оцени вероятността подобни модели да се появят случайно, той генерира 100 000 хипотетични пирамиди в стила на Старото царство.

Програмата вариира ширината на основата в диапазона от 75 до 440 царски лакътя и променя наклона в рамките на стойности, характерни за древността. От този набор 2 419 модела — около 2,4% — са показали толкова много или повече „съвпадения“, колкото е имала Великата пирамида според критериите на Леви. Изследователят интерпретира това като намаляване на вероятността от чиста случайност, но самият тест е част от негова симулация и не замества независимо потвърждение; по-строго сравнение е дало неубедителни резултати.

Леви описва метода си като разделяне на основните измерения на пирамидата с помощта на дроби, използвани от древноегипетските писари, и посочва, че така резултатите многократно се доближават до числа с значение за математиката и астрономията.

Интерпретация и по-широка хипотеза

Най-смелото твърдение в труда е обобщено с думите на автора: „Пирамидата не е контейнер за знания. Тя е знанието, превърнато в камък.“ Леви развива идеята, че монументът не е просто гробница, а постоянен каменен запис на познанията за времето, небесните тела и пространството.

В по-широк контекст той свързва архитектурния образ на пирамидата с хелиополския мит за сътворението и първичната могила бенбен. Леви допуска, че пирамидата е била замислена като изображение на тази първична суша, а още по-спорно — че митът може да отразява спомен за действително географско място.

Кандидатът му за такава прародина е Окото на Сахара — голямо пръстеновидно геоложко образувание в Мавритания с централна издигната маса. Според хипотезата, когато пустинята е била по-зелена и влажна, формацията може да е била заобиколена от вода; впоследствие споменът за този пейзаж бил пресъздаден в Гиза, където пирамидата представлявала хълма, а пристанище и изгубен ръкав на Нил — водата край комплекса. Авторът интерпретира и пътищата към пирамидите, насочени на запад, като символична връзка със залязващото Слънце, мъртвите и предполагаемата прародина.

Недостатъци и липса на доказателства

В анализа е ясно посочено, че няма преки доказателства, свързващи Окото на Сахара с Гиза, нито текст, който да заявява, че размерите на пирамидата съдържат закодирани астрономически данни. Общоприетото в египтологията обяснение за пирамидата остава като погребален монумент, построен за фараона Хуфу, подплатено от наличие на празен гранитен саркофаг, погребален комплекс и царски некропол — доказателства, които подкрепят, но не окончателно потвърждават, идеята за гробницата.

Към настоящия момент предложените заключения остават спекулативни и изискват независимо рецензиране и допълнителни изследвания, за да бъдат приети или отхвърлени от академичната общност.