Пирамидата в Гиза крие числов код, твърди изследване

Пирамидите на платото в Гиза отново са предмет на спекулации, след като независимият изследовател Сефи Леви публикува теза, според която външните измерения на Великата пирамида съдържат числов код. Според автора кодът не е записан в надпис, а е вграден в самите пропорции — височина, основа, наклон на страните и общата форма на монумента.

Какво предлага теорията

Леви твърди, че избраните величини дават стойности, които съвпадат или са много близки до важни астрономически и календарни величини. В неговия прочит измерванията водят до числа, наподобяващи цикли на Луната, елементи от календара и движения на планети, видими с невъоръжено око. Той също така посочва, че пропорциите могат да отразяват стойности, свързани с числото Пи и златното сечение.

В заключението на труда Леви формулира провокативната теза: „Пирамидата не е контейнер за знания. Тя е знанието, превърнато в камък.“ Това обобщава идеята, че самата архитектурна форма е предназначена да съхранява познанията на строителите за математика, време и небесни тела.

Конкретни съвпадения и изчисления

Като примери Леви дава няколко числови резултата от своите изчисления. Едно от тях дава стойност 27,5 — близка до посочения в изследването ориентир от около 27,55 дни, свързан с интервала между последователните перигеи на Луната. Друго изчисление води до точното число 70, което авторът свързва с приблизителния интервал от около 70 дни между хелиакалния залез и изгрев на Сириус, когато звездата остава скрита от слънчевата яркост. В текста се отбелязва и връзка между числото 70 и египетска традиция, свързана с процеси при мумифициране, като се посочва, че това съвпадение само по себе си не доказва преднамереност.

Леви също твърди, че други изчисления кореспондират с повторяеми цикли на Сатурн, Юпитер, Венера и Марс, както се наблюдават от Земята.

Тестове за случайност

За да провери доколко подобни модели могат да се появят случайно, Леви е създал 100 000 хипотетични пирамиди в стила на Старото царство. Програмата му е варирала ширината на основата в диапазона от 75 до 440 царски лакътя и е променяла наклона в границите, характерни за древността. Същите изчислителни тестове са били приложени към всеки генериран модел.

Резултатът показва, че 2419 от моделите — около 2,4% — са дали толкова много или повече съвпадения, колкото Великата пирамида според критерийте на Леви. Авторът счита това за индикатор, че случайното съвпадение е по-малко вероятно, но самият метод остава ограничен от характера на симулацията, а едно по-строго сравнение е дало неубедителен резултат.

Митологични и идеологически връзки

Числовият код е част от по-широка хипотеза на Леви за целта на пирамидата. Той започва от хелиополския мит за сътворението — представата, че първата суша се е появила от първичния воден хаос и че централна роля има могилата бенбен. По тази логика Великата пирамида е била символично възпроизвеждане на първичната могила.

Като дори по-спорно предложение Леви посочва, че митът може да отразява спомен за реално място, където са живели далечни предци на част от египтяните. Кандидатът му за такава прародина е Окото на Сахара — голямо пръстеновидно геоложко образувание в Мавритания с издигната маса в центъра, което в по-влажни епохи вероятно е било заобиколено от вода. Според автора паметта за подобна формация била пренесена и пресъздадена в Гиза: пирамидата като хълм, а пристанище и стар ръкав на Нил — като водата в края на комплекса. Той интерпретира и западно ориентираните пътища към пирамидите като символична връзка със залязващото Слънце и мъртвите.

Ограничения и липса на директни доказателства

Въпреки предлаганите корелации, изследването остава спекулативно. Трудът е публикуван в SSRN и Zenodo, но не е преминал независима научна рецензия. Леви сам признава, че първоначално е намерил числовите съвпадения след като вече е разполагал както с измерванията, така и със стойностите, с които ги е сравнявал.

Няма преки доказателства за връзка между Окото на Сахара и Гиза, нито древен текст, който да посочва, че размерите на пирамидата умишлено кодират астрономически знания. За да открие модела, авторът разделя основните измерения с помощта на дроби, използвани от древноегипетските писари, и установява повтарящи се приблизителни наближавания до числа с математическо и астрономическо значение — резултат, който остава предмет на дебат в отсъствието на друго потвърждение.