Плочите и CD-тата отново в мода, пазара расте

Ръст в приходите и водещата роля на стрийминга

Българският музикален пазар е нараснал с над 13% през 2025 г., като основният двигател на този растеж са приходите от стрийминг услуги. Това посочи Борал Шен, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

В ЕС общият ръст за звукозаписните компании през 2025 г. е около 5%, но няколко държави от Източна и Югоизточна Европа регистрират двуцифрени увеличения. Румъния е сред водещите пазари в съюза с над 16% ръст. Според Шен регионът все още има сериозен потенциал за проникване на платените стрийминг услуги — средното ниво за ЕС през 2025 г. е 27% от интернет-потребителите, които плащат за стрийминг, докато в България този дял е едва 7%.

Физическите формати бележат възраждане

Макар стриймингът да формира близо 70% от приходите от записана музика в ЕС, физическите носители отново привличат внимание. След възхода на винила се наблюдава и нарастващ интерес към CD-тата, включително сред по-младите слушатели. Шен посочва, че тази тенденция не означава заплаха за дигиталните услуги, а по-скоро по-силна ангажираност на феновете към артистите.

По думите му желанието на феновете да притежават музиката на любимите си изпълнители говори за по-дълбока връзка с нея. „Факт е, че това е силна тенденция, която всяка година става все по-силна. Все повече фенове искат да притежават музиката, което за мен е супер знак, защото това показва по-голяма ангажираност от страна на аудиторията към музиката, по-голяма любов и по-голяма привързаност“, каза той. Шен също уточни, че не можем да говорим за смърт на физическите формати, но и не бива да се очаква те да изместят дигиталните — стриймингът все още не е достигнал своя пик.

AI и правните предизвикателства

Навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия поставя нови въпроси, най-вече свързани с авторските права и използването на защитени произведения за обучение на модели. Шен отбеляза, че ключовият проблем не е само дали съдържанието може да бъде използвано, а и как точно е било придобито.

Като илюстрация на възникналите спорове той спомена, че издателските подразделения на Sony Music и Warner Music заведоха дело срещу Anthropic в федералния съд в Калифорния за предполагаемо неправомерно използване на защитени композиции при обучението на моделите Claude. Този случай е част от по-широка вълна съдебни спорове около използването на защитено съдържание за обучение на AI.

AI като риск и инструмент

В краткосрочен план Шен описва AI като потенциална заплаха за индустрията, но с очакване технологията да се трансформира в инструмент, подпомагащ творческия процес. Като пример той посочи платформата Suno, която е обявила модел, обучен с лицензирано съдържание — подход, който според него може да покаже пътя към по-етично и устойчиво използване на AI в музиката.

„На всички в индустрията, които се занимават с изкуство, им се иска в края на деня AI технологията да бъде един инструмент, който хората да използват, за да надграждат своя талант… или да черпят вдъхновение“, коментира Шен.

Въпроси за бъдещето на пазара

Коментарът на Борал Шен очертава няколко ключови теми за развитието на музикалния сектор: защо България регистрира над 13% ръст през 2025 г.; какво движи двуцифрените увеличения в Източна и Югоизточна Европа; и каква е ролята на физическите формати в ерата на стрийминга. Също така остава открит въпросът как ще се регулира и договори използването на авторски материали за обучение на AI, така че да се защитят правата на създателите и да се даде възможност за иновации в индустрията.

Виждането на Шен обединява икономически данни и културни тенденции, като подчертава, че растежът и завръщането на носителите могат да съществуват паралелно с разгръщането на нови технологии.