Болтън: Посещението на пратениците на Тръмп в Москва е знак за отчаяние

Посещението и критиките на Болтън

Бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън описва визитата в Москва на специалните пратеници на Доналд Тръмп — Стив Уиткоф и Джаред Къшнър — като проява на отчаяние, въпреки голямото медийно внимание около нея. Според Болтън подобни контакти често се възприемат автоматично като полезни, тъй като медиите и самите преговарящи подчертават възможен напредък, ускоряване на темпото или намерения за следващи срещи.

В същото време той предупреждава, че неефективната дипломация може да нанесе повече вреда, отколкото полза. Болтън подчертава, че съдбата и непредвидимите развития също могат да променят баланса, усилвайки позицията на една от страните и превръщайки външнополитическите жестове в опасни сигнали.

Провалени опити и възможни последици

Болтън припомня, че предишните усилия на Уиткоф и Къшнър не са довели до успех. Той свързва срещата им в Москва и с възход на проимпулсни политически сили в Европа, като посочва, че по време на дискусиите на високо ниво крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) спечели значима изборна победа в Саксония-Анхалт. Болтън отбелязва, че AfD е партия, която се противопоставя на помощта за Украйна и е разглеждана като проруска и антинатовска.

Американският политик не изключва възможността този резултат да промени германската национална политика и да бъде знак за подобни тенденции пред президентските избори във Франция следващата година. Той предупреждава, че Европа в момента изпитва недостиг на силни и ефективни международни държавници, което може да влоши позициите на ЕС в глобален план.

Как това влияе върху Кремъл и възможностите за мир

Болтън прогнозира, че сближаването на позиции между определени западни фигури и проруските сили би могло да увеличи увереността на Владимир Путин, че той продължава да влияе върху американската политика и конкретно върху президента Доналд Тръмп. В този контекст той предупреждава, че конфликтът може да се насочи към „потенциално дълга зима на разрушения“ както на бойното поле, така и по-навътре в Украйна и Русия.

Критиките му включват и извод, че погрешното схващане на Тръмп за международните отношения го тласка към омаловажаване на заплашителното поведение на Кремъл. Болтън смята, че такъв подход се дължи на желанието да не се показва слабост и да не се изгуби имиджът на силен преговарящ.

Директната реторика на президента

Болтън реагира и на публичните изказвания на Тръмп за руския лидер, включително цитата: „Говоря с него. Познавам го много добре. Путин няма намерение да атакува територия на НАТО.“ По думите на Болтън, всеки път когато чуе подобни уверения, руският президент се убеждава, че Тръмп е уязвим на влияние, което в крайна сметка намалява шансa за сериозни преговори — още по-малко за постигане на траен и реален мир.

Заключение

Болтън предупреждава, че дипломатическите жестове без ясно съдържание и резултат могат да имат обратен ефект: вместо да отворят път за деескалация, те могат да засилят противниковите позиции, да подкопаят доверието на съюзниците и да улеснят по-нататъшни военни действия. В този смисъл, според него, посещението на Уиткоф и Къшнър в Москва не трябва да се разглежда само като символичен акт, а като явен риск, който може да подпомогне развитието на тежки и продължителни поражения.