Езерата и потоците заедно променят въглеродния цикъл
Езерата могат да променят пътя на въглерода в един ландшафт, като увеличават количеството, отделящо се в атмосферата, вместо да
Езерата могат да променят пътя на въглерода в един ландшафт, като увеличават количеството, отделящо се в атмосферата, вместо да бъде пренесено надолу по течението. Ново изследване показва, че мрежите от потоци и езера трябва да се разглеждат като свързани системи, а не като отделни елементи, за да се разбере пълният ефект върху въглеродния цикъл.
Проучването и обхватът на изследването
Екип от изследователи, ръководен от Фредрик Алриксон от Университета в Умео, изучава 32 взаимосвързани мрежи от потоци и езера в Северна Швеция. Целта е да се измери и сравни колко въглерод се отделя в атмосферата и колко продължава да бъде пренасяно надолу по течението към по-големи реки и в крайна сметка към океана.
За целите на изследването са направени проби в над 360 участъка от потоци и в 42 езера. Водните тела са посещавани в четири различни периода на годината: при пролетното топене на снеговете, в началото на лятото, в края на лятото при нисък дебит и през есента при висок дебит. Освен емисиите на въглероден диоксид, екипът е оценил и количествата разтворен органичен въглерод, които биват пренасяни надолу по течението.
Резултатите са публикувани в списанието Geophysical Research Letters.
Наблюдавани ефекти и ключови числа
Изследването установява ясна връзка между относителната площ на езерата в дадена водна мрежа и количествата въглерод, отделяни в атмосферата. Мрежи с десетократно по-голяма езерна повърхност имат почти двойно по-големи емисии на въглерод — приблизително 1,8 пъти повече — в сравнение с мрежи с по-малко езерна площ. Същевременно тези мрежи показват и значително по-дълго време на престой на водата: около 35 пъти по-голямо.
Вариацията във времето на престой на водата в изследваните мрежи е огромна — от едва 42 минути до цели 29 години. По-голямата част от това време на задържане се случва в езерата, които забавят потока много повече от бързотечащите потоци.
Изследователите предупреждават, че не всички процеси, допринасящи за тази тенденция, са били измерени директно в рамките на проучването, но наблюдаваните модели и корелации са последователни в различните мрежи и сезони.
Механизъм: защо езерата усилват отделянето на въглерод
Потоците и реките постоянно приемат въглерод от околната суша и го пренасят надолу по веригата към по-големи водни тела и океана. Част от този въглерод обаче се преобразува в газове, сред които и въглероден диоксид, и се освобождава от водната повърхност в атмосферата.
Едно вероятно обяснение за по-високите емисии в мрежи с повече и по-големи езера е по-дългият престой на водата. Когато разтвореният органичен въглерод остава по-продължително във водата, микробните и химичните процеси имат повече време да разградят този материал до газове, включително CO2, който после може да избяга в атмосферата.
Тази биологична обработка на разтворения органичен въглерод във водата очевидно е по-интензивна в по-задържащите системи — особено в езерата — отколкото в бързо течащите участъци, които прехвърлят материала надолу по реката сравнително бързо.
Практическо значение
Авторите на изследването подчертават, че за разбиране на ролята на вътрешните води в глобалния въглероден баланс е важно да се разглежда цялостната структура на водната мрежа — комбинацията от потоци и езера — и нейните характеристики като площ на езерата и време на престой. Това има значение при оценката на локалните и регионални емисии на въглерод и при моделирането на транспорта на въглерод от сушата към океана.
Като се имат предвид наблюдаваните данни — включително 32 мрежи, 360 поточни участъка и 42 езера — изследването акцентира върху аспекти от въглеродния цикъл, които са били по-малко разглеждани досега и които могат да окажат съществено въздействие върху потоците от въглерод в пейзажа.



