Бизнес

Публични пари и частен контрол

Вместо да са традиционни публични дружества, някои от най-важните компании се превръщат в нов вид структура: механизми, чрез които

Публични пари и частен контрол

Вместо да са традиционни публични дружества, някои от най-важните компании се превръщат в нов вид структура: механизми, чрез които визионерските изпълнителни директори набавят външен капитал, без да се отказват от управленския контрол. Тази нова корпоративна форма дава възможност за дългосрочни и рискови инвестиции, включително в технологии, които биха могли да променят света. В същото време революцията в изкуствения интелект налага внимателен надзор от множество заинтересовани страни, за да служи тя на общото благо.

Две революции, които изградиха либералния ред

Възходът на либералния ред през XIX век стана възможен благодарение на две промени: политическа реформа, която ограничи абсолютната власт чрез конституции и индивидуални права, и икономическа промяна, която създаде публични дружества, отговорни пред акционерите, а не пряко пред държавата. Преди тези реформи компании като Източноиндийската компания функционираха като инструменти на държавите, получавайки ограничена отговорност и търговски монополи в замяна на изпълнение на национални задачи и плащане на ренти.

Реформата от XIX век премахна такива привилегии и направи възможно всеки да учреди дружество с ограничена отговорност, което да се ръководи от управителен съвет и мениджърски екип. Робърт Лоу, канцлер на хазната при Уилям Гладстон, описа тези дружества като „малки републики“ – организации, които ограничават държавната власт, но са обвързани от строги вътрешни правила.

Разрив между собственост и контрол

От края на XX и началото на XXI век се оформи нова тенденция: отделяне на икономическата собственост от правата на глас. Първичното публично предлагане на акции на Google през 2004 г. въведе практика, при която компании издават различни класове акции с различни права на глас. Alphabet Inc. приложи система с акции A (един глас), B (10 гласа) и C (без гласове). В резултат съоснователите Лари Пейдж и Сергей Брин запазиха над 50% от гласовете, макар да притежават под 11% от общите книжа.

Подобни структури позволяват на основателите да съхранят контрол върху посоката на компанията, докато печелят капитал от публичните пазари. Марк Зукърбърг използва такъв модел в Meta Platforms Inc., държейки около 13% от акциите, но запазвайки контрол чрез специални права и заемайки постовете главен изпълнителен директор и председател.

Особено сложни примери има и при Palantir Technologies Inc., където тримата основатели – Питър Тийл, Алекс Карп и Стивън Коен – разполагат с по една трета от специален клас акции, чиято стойност се регулира така, че комбинираното им право на глас винаги да остава 49,9%.

Последици за бордовете и акционерите

Концентрацията на власт в ръцете на основатели и изпълнителни директори намалява възможностите на съветите на директорите и на обикновените акционери да упражняват контрол. Въпросът какво означава „независим“ директор придобива ново измерение, когато контролиращият акционер определя състава на борда. Освен това успешните изпълнителни шефове често могат да намерят или влияят върху кандидатури, които да одобрят техните решения.

Примерът с Илон Мъск и Tesla Inc. илюстрира и обратния риск: когато основател не успее да обезпечи постоянен контрол, той може да срещне съпротива. През 2018 г. Мъск бе изправен пред бунт от акционери заради възнаграждението си; съд в щата Делауеър зае позиция в полза на акционерите, което доведе до преместване на регистрацията на компанията в Тексас — по‑неблагоприятна за акционерите юрисдикция. По‑късно, през ноември 2025 г., акционерите му предоставиха пакет възнаграждения на стойност 1 трилион долара, целящ да увеличи неговите права на глас.

Има и политически измерения: политическата ерозия на модела на разделение между управление и държава, засилена от възхода на Владимир Путин и на силови фигури в световен мащаб, съвпада с промяната в корпоративните практики. Доналд Тръмп утвърди влияние дори върху големи американски компании, придобивайки дялове в някои (споменато е Intel Corp.) и указвайки на други, като Apple Inc., къде да разположат производствените и доставни вериги.

Заключение

Преходът към публичен капитал с частен контрол променя баланса между инвеститори, съвети и ръководства. Тази структура осигурява свобода за дългосрочни и рисковани инвестиции, но също ограничава традиционните механизми за отговорност. В контекста на бързото развитие на AI и други трансформативни технологии, нараства необходимостта от по‑широк надзор и нови правила на управление, за да се защитят интересите на обществото и акционерите.