Ценовият натиск в еврозоната се засили до 3,3% през август

Инфлацията в еврозоната ускори темп през август, достигайки 3,3% на годишна база — най-високата стойност от септември 2023 г. Това обяви Евростат, като бюрото отбеляза повишение спрямо 2,9% през юли. Ръстът съвпадна с медианната прогноза в проучване на Bloomberg.

Въпреки покачването на общия индекс, базовата инфлация, която премахва влиянието на цените на храните и енергията, се понижи до 2,4%. Показателят за ценовия натиск в сектора на услугите също отслабна до 3%. Тези двубройни сигнали показват, че основният ръст в общата инфлация се дължи в значителна степен на волатилните елементи.

Какво формира последното покачване

Една от основните движещи сили зад ускорението на инфлацията са по-високите цени на петрола и газа, които засилват общия ценови натиск в региона. В текста е посочено и влияние от геополитическо естество — конфликта с Иран, който според наблюденията поддържа инфлацията значително над целта от 2%.

От данните на Евростат става ясно, че въпреки понижението на базовите показатели, общата инфлация е регистрирала рязък скок, което поражда въпроси за устойчивостта на тренда и за това доколко временни са факторите, движещи цените.

Пазарни реакции и очаквания към ЕЦБ

Пазарите вече са инкорпорирали допълнително затягане на монетарната политика от Европейската централна банка. Очаква се увеличение на лихвите с 25 базисни пункта на предстоящото заседание на 10 септември, а това повишение вече е изцяло отразено в цените на финансовите пазари. Инвеститорите също така предполагат възможни последващи повишения в бъдеще.

В текста се споменава, че това очакване до голяма степен е подпомогнато от това, че икономиката на еврозоната се е оказала по-устойчива от очакваното, а външни шокове като повишението на цените на енергоресурсите допълнително засилват притесненията за инфлационни растежи.

Мнения на икономисти и представители на ЕЦБ

Bloomberg Economics отбелязва, че „рязкото повишение на общата инфлация контрастира със спада при базисните показатели“. Анализът посочва, че това разминаване е основание да се смята, че ЕЦБ може да не затегне политиката толкова агресивно, колкото в момента очакват финансовите пазари. Охлаждането на пазара на труда би трябвало да ограничи пренасянето на по-високите суровинни цени към общата инфлация, въпреки че по-продължителен енергиен шок може да остави отворена възможността за още едно повишение — потенциално през декември, според анализа.

Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната, акцентира върху това разминаване между общата и базовата инфлация и върху ролята на трудовия пазар и енергийните шокове за бъдещата политика.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел е изказала пред Bloomberg, че разходите по заемите трябва да се повишат допълнително, за да се върне растежът на цените към целта. В текста се уточнява, че и други представители на Европейската централна банка споделят подобни възгледи, което подкрепя предположенията за по-нататъшна нормализация на лихвите.

Накъде нататък

Съчетанието от по-високи енергийни цени, геополитически фактори и устойчивостта на икономиката води до ситуация, в която централните банкери и пазарите следят отблизо данните за инфлация в следващите месеци. Докато базовите показатели дават известни признаци на охлаждане, ускорението на общата инфлация през август налага внимателен подход при формиране на паричната политика в еврозоната.