Бизнес

Бесент удвоява обратните изкупувания, но резултатът е под въпрос

Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще увеличи обратните си изкупувания на дългосрочни държавни облигации „поне двойно“, което

Бесент удвоява обратните изкупувания, но резултатът е под въпрос

Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще увеличи обратните си изкупувания на дългосрочни държавни облигации „поне двойно“, което според анализатори ще доведе покупките до около 32 милиарда долара на тримесечие. Програмата е планирана да започне на 9 септември.

Тази стъпка бе представена от администрацията като „подкрепа за ликвидност“, но пазарните участници и коментатори възприемат мярката основно като опит да се натиснат надолу доходностите по дългосрочните облигации. Доходността по 30-годишните държавни облигации вече е на най-високото си равнище от 2007 г., а това повишава разходите за заеми както за правителството, така и за бизнеса и потребителите. Основните ипотечни лихви са се върнали приблизително към 7%, което затруднява финансирането на домакинствата.

Как реагира пазарът

След анонса пазарът регистрира ограничено понижение на доходността по 30-годишните облигации — до около 0,10 процентни пункта. Анализаторите обаче предупреждават, че такъв ефект най-вероятно ще бъде временен. Във финансовите среди съществува скептицизъм относно възможността на едно правителствено действие с размери в десетки милиарди да промени трайно глобалните пазарни тенденции.

Ограниченията за ефективност

Един от аргументите срещу надеждността на хода е големината на пазара на държавни ценни книжа — в текста се посочва, че стойността му достига около 31,5 трилиона долара. Сравнено с този размер, допълнителни покупки от 32 милиарда долара на тримесечие изглеждат минимални и не достатъчни да блокират натиска от глобални фактори.

Сред тези фактори е възстановяването на инфлацията в Япония. Доходността по 10-годишните японски държавни облигации е на нива, близки до най-високите от 30 години, а от очакванията е Японската банка да възобнови повишаването на основните лихвени проценти до октомври. Повишаването на възвръщаемостта в Япония създава конкуренция за международните инвеститори и усилва натиска върху доходностите в САЩ.

Допълнително към това на пазара се наблюдава ръст на дългосрочните корпоративни емисии. В материала се посочва, че Alphabet продаде облигации в долари за 25 милиарда долара с падеж до 40 години, а сред емитентите са били и Amazon.com Inc. и Space Exploration Technologies Corp. Тази вълна от дългосрочни корпоративни заеми увеличава търсенето и предлагането на дълги дългови инструменти, което затруднява усилията на Министерството да свали доходностите.

Политически и регулаторни ходове

Авторът критикува стратегията на финансовия министър Скот Бесент — бивш мениджър на хедж фонд — и я сравнява с безуспешна опитност да се противодейства на по-широки пазарни сили. През 19-те месеца на поста си администрацията е предприела и други мерки, включително корекции в капиталовите изисквания, за да насърчи банките да задържат повече облигации; подкрепата на т.нар. Закон GENIUS, който позволи рамка за инвестиране на стабилни монети в държавни ценни книжа на САЩ; както и разрешение за подкрепа на интервенция в йената — ход, който според автора е бил насочен към повлияване на поведението на голям чуждестранен притежател на облигации.

Критиците настояват, че Министерството не бива да използва парите на данъкоплатците като инструмент за „определяне на времето за пазарните резултати“, наподобявайки действията на хедж фонд, и напомнят, че Бесент е атакувал предшественичката си за подобни тактики.

Фискални и инфлационни фактори

Материалът свързва високите разходи по заеми и с фискалната политика: разширяването на данъчните облекчения за богатите през предходната година е посочено като причина за рекордни бюджетни дефицити, а прогнозата е, че дефицитът ще нарасне с 5% от 2025 г. Постоянно „топлата“ инфлация, задвижвана от тарифи и от шок на енергийните цени, също поддържа по-високи лихвени нива.

Авторът заключава, че комбинирането на обратни изкупувания с емисии на краткосрочни държавни ценни книжа е залог за по-ниски доходности в бъдеще. Ако този залог се окаже неуспешен, администрацията рискува да разочарова избиратели, които са очаквали намаление на разходите за заем.