Проф. Ганчев: Неефективната икономика дърпа МРЗ към дъното

Продължават преговорите за новата формула за определяне на минималната работна заплата, която трябва да влезе в сила от 2027 г. Представители на правителството, синдикатите и работодателите се срещат за втори път, след като бе прието минималното възнаграждение да не пада под 50% от средната основна заплата за страната.

В предаването „България сутрин“ икономистът проф. Ганчо Ганчев посочи, че дебатът се развива в контекста на публикуваната програма за развитие до 2030 г., където се заявява отказ от модела на ниски заплати и преминаване към политика, ориентирана към инвестиции и модернизация на стопанството.

По думите на проф. Ганчев сегашният размер на минималното възнаграждение остава фактор, който вреди на конкурентоспособността на страната. Той отбеляза, че МРЗ у нас е по-ниско дори в сравнение с някои балкански държави извън ЕС и подчерта необходимостта държавата да предложи компромисна формула за определяне на минималната заплата.

Липса на стратегичен анализ

Икономистът изтъкна, че проблемът не е толкова в отсъствието на критерии, колкото в недостатъчния анализ на ефектите от нивото на възнагражденията върху икономиката. В интервю пред Bulgaria ON AIR той заяви, че правителството не разполага с институция, която да извършва стратегически оценки и прогнози, поради което решенията остават „на общо ниво“ и без стабилна аналитична основа.

„Когато нашата икономика е неефективна, минималната работна заплата ще бъде измежду най-ниските“, коментира проф. Ганчев, свързвайки ниските заплати с общата продуктивност и ефективност на икономиката.

Инвестиции и сив сектор

Като едно от основните предизвикателства пред икономиката Ганчев посочи недостатъчния обем на инвестициите. Той очаква, че притокът на по-значими инвестиции ще се реализира в по-дълъг хоризонт и затова подчерта необходимостта от дългосрочни стратегии за стимулиране на инвестиционната активност.

Икономистът акцентира и върху проблема със сивата икономика. По негови думи има цели сектори, които практически не плащат данъци, и държавата трябва да намери механизми за „изсветляване“ на тези отрасли, за да разшири данъчната база и да подкрепи устойчиво повишаване на доходите.

Той предупреди, че разработката на настоящия бюджет трябва да вземе предвид и подготовката на бюджета за 2027 г., като двата процеса да вървят паралелно, за да се осигури координация и последователност в публичните политики.

Инфлация и поскъпване на храните

Проф. Ганчев описа темата за инфлацията като сложна и често дискутирана без достатъчно експертност. Той заяви, че инфлационният процес в страната не се отличава съществено от този в други държави и призова за по-обективен подход при анализа на тенденциите.

Коментарът му относно поскъпването на храните подчерта, че това е глобален феномен и че подобни тенденции се наблюдават и в страни като САЩ. Според него не бива да се възприема българската инфлация като нещо изключително; страната следва общите международни инфлационни процеси, а временните отклонения се коригират чрез пазарни механизми.

Изводи

Проф. Ганчев настоява за реалистична, компромисна формула за МРЗ, подкрепена от сериозни стратегически анализи, мерки за привличане на инвестиции и политики за изваждане на икономически сектори от сивата икономика. Според него само чрез подобряване на общата ефективност и чрез координация на бюджетните процеси може да се постигне устойчиво повишаване на минималните доходи и да се подобри конкурентоспособността на страната.