Самотните хора чувстват пулса си като заплаха, показва изследване
Мозъкът при хора, които се чувстват самотни, може да интерпретира собствените телесни сигнали — например пулса — като заплаха,
Мозъкът при хора, които се чувстват самотни, може да интерпретира собствените телесни сигнали — например пулса — като заплаха, показва ново проучване. Авторите изследват връзката между усещането за самота и начина, по който мозъкът улавя и обработва вътрешните сигнали на тялото сред група млади и здрави студенти.
Какво показа изследването
Проучването, проведено от учени от Университета в Хирошима и публикувано в списание Biological Psychology, установява, че младежите, които се чувстват по-самотни, не са по-неточни в улавянето на сърдечните си удари — те регистрират пулса със сходна точност като връстниците си. Разликата обаче е в начина, по който тези телесни сигнали се тълкуват и преживяват: самотните участници описват повече дискомфорт и по-голяма неувереност във възможността да регулират емоционалните и физическите реакции.
Изследователите отбелязват, че самотата не влияе на общото внимание към тялото, а по-скоро на емоционалната оценка и способността да се регулират вътрешните сигнали. В резултат на това самотните хора могат да реагират по-остро и с по-голяма тревога на нормални телесни усещания.
Невронни модели и локализация
Екипът е проследил и невронни отговори на мозъчните вълни към собствения пулс и открива, че самотните участници показват по-слаби автоматични реакции. Този по-слаб сигнал е свързан с активността в лявия дорсолатерален префронтален кортекс — област, която играе централна роля при регулиране на емоциите и самоконтрола. Намалената реакция в тази мозъчна зона изглежда специфично обвързана със самотата и не може да бъде обяснена единствено с депресивни симптоми, възраст или пол.
Откритите модели в „мозък–сърце“ системата съответстват на хипотезата за свръхбдителност при самота. Според тази представа, когато мозъкът затруднено регулира вътрешните сигнали за стрес, индивидът става по-чувствителен и постоянно нащрек за потенциални заплахи — включително такива, произхождащи от собственото тяло.
Последици за здравето и самосъзнанието
Авторите напомнят, че хроничната самота вече е асоциирана с редица здравословни проблеми — повишен стрес, депресия и нарушен имунен отговор. Новите данни предлагат механистично обяснение за тези връзки, като показват как промяната във възприемането и регулирането на телесните сигнали може да поддържа състояние на продължителна тревожност и физиологичен стрес.
В рамките на проучването самотата е свързана с по-ниски резултати в четири ключови аспекта на телесната осъзнатост: доверие към телесните усещания, способност за саморегулация, емоционална осъзнатост и „липса на тревожност“ (която в случая означава, че самотните показват по-малко спокойствие спрямо тези сигнали). Това подчертава, че проблемът не е толкова в това колко внимателни сме към тялото си, колкото в начина, по който оценяваме и управляваме тези усещания.
Глобален контекст
Паралелно със споменатите невробиологични резултати, Световната здравна организация предупреждава за нарастващ проблем със самотата в световен мащаб: приблизително един на всеки шест души по света страда от усещане за самота. Комбинацията от неврофизиологични механизми и широкото разпространение на самотата прави изследването особено актуално за общественото здраве.
Авторите на проучването подчертават необходимостта от по-нататъшни изследвания, които да изяснят дали и как интервенции, насочени към подобряване на телесната осъзнатост и емоционалната регулация, могат да намалят негативните последици от самотата. Резултатите предоставят основа за нови подходи, при които психичното здраве и регулацията на телесните сигнали се третират като взаимосвързани аспекти в борбата със самотата.



