Забавление

Виртуален микроб показва биосигнатури на екзопланети

Учени разработиха виртуален модел на микробна клетка, който демонстрира как организми, произвеждащи метан, биха могли да оставят откриваеми следи

Виртуален микроб показва биосигнатури на екзопланети

Учени разработиха виртуален модел на микробна клетка, който демонстрира как организми, произвеждащи метан, биха могли да оставят откриваеми следи в атмосферата на различни екзопланети. Резултатите, публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, предлагат нов подход за прогнози за биосигнатури и за приоритизиране на целите в търсенето на извънземен живот.

Какво направиха изследователите

Екипът конструира опростен, сферичен модел на метаногенна микробна клетка и го „пусна“ в симулирани екзопланетни среди. Учените варираха размерите на клетките, техните жизнени цикли и начина, по който те взаимодействат с околната среда, за да проучат как тези характеристики променят атмосферните газове на планетите. Ръководител на изследването е астрофизикът Арвен Никълсън от Университета в Ексетър, която обсъди подхода в разговор с 404 Media.

Защо метаногените са подходящ модел

За разлика от организми, които разчитат на слънчева светлина, метаногените могат да използват химична енергия чрез хемосинтеза. Това ги прави особено адаптивни и подходящи за тестване в условия, които нямат пряка звездна светлина — например дълбоки океани или планети с плътни, тъмни атмосфери. Изследователите посочват, че ранната биосфера на Земята е имала голям компонент, произвеждащ и консумиращ метан, което дава позната отправна точка за моделиране.

Основни открития

Резултатите показват, че концентрациите на водород и метан в атмосферата са чувствителни към конкретните особености на микробите — техния размер, продължителност на живота и начина, по който използват ресурсите. Проучването стига до идеята, че животът може да „изтрие“ абиотичните характеристики на средата, като трансформира газовия състав по начини, които биха били отчетени от астрономически наблюдения.

Учените отбелязват, че различни морски организми на една планета — например тънък слой водорасли или единични амеби — биха могли да произведат сходни биосигнатури, което намалява необходимостта да се правят твърде много предположения за конкретната морфология на извънземния живот.

Екипът също така предвижда, че при конкуренция за ресурси на чужди светове по-малки и по-дълголетни метаногени могат да имат предимство пред по-големи, краткотрайни или енергоемки видове. Въпреки това, от изследването става ясно, че дори при откриване на биосигнатура ще е трудно да се определи каква точно форма на живот я е произвела.

Целеви типове светове

Моделът предполага, че метаногените биха могли да се развиват на широк кръг планети — от земеподобни светове, покрити с океани, до хипотетични гигантски „хикеански планети“ с глобални водни обвивки и богати на водород атмосфери. Тези условия създават различни начини, по които микроорганизмите могат да влияят върху химията на атмосферата и следователно върху наблюдаваните биосигнатури.

Въпроси и следващи стъпки

Екипът планира да продължи с моделиране на опростени клетки, които извършват фотосинтеза, за да прогнозира какви следи биха оставяли те в различни екзопланетни среди. Целта е да се подобри разграничаването между истински биосигнатури и сложна абиотична атмосферен химизъм, породен от геоложки процеси.

Учени предупреждават, че дори при откриване на ясни газови следи от живот може да останем неспособни да научим повече за конкретната природа на тези организми — реалистичен и, според Никълсън, вероятно по-чест сценарий от фантастичните представи за директен контакт или очевидни съобщения. Те подчертават, че намерените биосигнатури биха ни показали форми на живот, „вкоренени в техния свят“, както нашата биология е вкоренена в Земята.