Персеидите достигат максимум в нощта на 12 срещу 13 август

Максимумът и условия за наблюдение

Максимумът на метеорния поток Персеиди тази година ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август, като активността на метеорите ще нараства към края на нощта, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тази година наблюдателите ще разполагат с благоприятни условия, тъй като Луната ще бъде в новолуние и няма да осветява нощното небе. В резултат на това слабите следи и по-слабите метеори ще бъдат по-лесно забележими през целия период на наблюдение.

Освен основните Персеиди, в същата нощ могат да се видят и метеори, принадлежащи към два по-слаби потока — Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди. Техните максимуми бяха на 31 юли, но и те дават отделни проблясъци, които също се виждат по-удобно към края на нощта, уточни Маркишки.

Период на активност и произход

Персеидите са активни приблизително от 17 юли до 24 август всяка година — това е времето, в което Земята пресича облаците от прах и отломки, отделени от кометата 109P/Swift–Tuttle. Кометата има дълъг орбитален период и преминава през перихелия си веднъж на около 133 години. Последното ѝ приближаване до Слънцето е регистрирано на 11 декември 1992 г., посочи специалистът.

Знанието за произхода на метеорните потоци и техните периоди помага на наблюдателите да прогнозират кога да очакват повишена активност и кои участъци от нощното небе да следят за радианта на потока.

Видимост на планетите през август

Пенчо Маркишки посочи, че през август има добра възможност за наблюдение на някои ярки планети, като даде и конкретни препоръки за времето и мястото на тяхното изгряване.

Меркурий беше в максимална западна елонгация на 2 август и все още може да се наблюдава сравнително удобно в източната част на небето в края на нощите. Той се намира близо до границата между съзвездията Близнаци и Рак.

Юпитер към момента се губи в сиянието на утринната заря; планетата е в съзвездието Рак и се очаква да стане видима над източния хоризонт сутрин около средата на месеца, макар и първоначално да е трудно да се забележи.

По думите на Маркишки, на 15 август Венера ще достигне максимална източна елонгация — на 46 градуса източно от Слънцето. Това ще я направи най-дълго видима на запад вечерта след залез слънце. През телескоп или бинокъл дискът на Венера ще изглежда осветен наполовина, добави той.

По-слаби планети и инструментална наблюдаемост

Нептун в района на София изгрява около 22:25 ч. и е в съзвездието Риби; той е слаб и достъпен само с телескоп. Сатурн изгрява приблизително в 23:00 ч., също е в Риби и остава видим до края на нощта.

Уран се намира в съзвездието Бик (Телец) и, подобно на Нептун, може да се наблюдава основно с оптични инструменти; той изгрява около 1:00 ч. След Уран изгрява Марс — към 2:30 ч. Червената планета в момента се движи в източната част на съзвездието Бик и остава видима до сутринта.

Съвети за любителите астрономи

Маркишки, който е автор на справочника „Гид на любителя астроном“ на Катедра „Астрономия“ на СУ и който вече е издаден и като книга, насърчава любителите астрономи да планират наблюденията си в съответствие с фазите на Луната и появата на ярките планети. Изборът на тъмно място далеч от градските светлини и наблюдение към края на нощта увеличават шанса за виждане на повече метеори и по-слаби потоци.