Тони Стораро: Попфолкът е пълен с излишни хора

Живот в три етапа

В новия епизод на предаването „Храмът на историите“ при Мон Дьо зрителите се срещнаха с едно от най-разпознаваемите лица в българската сцена – Тони Стораро. В разговора певецът обрисува живота си като разделен на три основни периода, всеки от които оставил своя отпечатък.

Първият етап той свързва с родното си място – селото Капитан Петко край Шумен. Там са детските му спомени: игрите на двора, училището, събиранията с приятели и службата в казармата, които според него формират най-ценните моменти от младостта.

От София до първия албум

Вторият период започва с преместването в София. Тони описва този етап през ключови думи: деца, работа, безсънни нощи и музика. Тогава идват първите изпитания и първите успехи – спомня си дуетната си партньорка Деси, участията, които често носят малки приходи въпреки нарастващата му разпознаваемост, и радостта да покаже дебютния си албум на семейството.

Певецът споделя и как е споделял албума с баща, майка, дядо и баба и колко радост са изпитали в Шумен, когато вече е имал запис. За баща си говори с голяма обич: „Баща ми беше, може би, най-добрият човек на света… Той ми казваше: ‚Ей, синко, ти имаш много хубав глас. Много вярно пееш‘.“

Днес Тони гледа напред с оптимизъм и казва, че с „Божията благословия“ желае да преживее още един или два етапа от живота си. Особено емоционален е споменът за загубата на баща му – момент, който го е застигнал в етап, когато вече е можел по-добре да оцени времето с него.

Име, отговорност и семейни тревоги

С годините фамилното име се е превърнало за Стораро не само в марка, но и в голяма отговорност. „Тони Стораро се превърна като фамилия Стораро. Което хем е добре, хем не е добре“, казва певецът, обяснявайки, че отговорността вече обхваща и онова, което се случва около цялото семейство.

Тони коментира и поведението на по-малкия си син Емрах, който често попада в публични скандали. Певецът подчертава, че макар да е давал съвети, като баща винаги ще застане зад сина си. По думите му младото поколение има различни начини за забавление и е „малко по-превъзбудено“, а влиянието на средата и приятелите е голямо.

Относно последния много обсъждан случай в Созопол, Стораро намира реакциите за преувеличени и посочва: „Какво като е минал Емрах от пешеходната пътека при условие, че всички коли минават оттам“. Той също така отчита, че някои хора си мислят, че привилегията да носят неговото име може да ги спаси от последствия, но напомня, че живеем в държава с закони и те трябва да се спазват. Певецът обещава пред зрителите, че ще направи всичко възможно Емрах да бъде „примерно и добро начало“.

Критика към нощния живот и музикалната сцена

Стораро не пести критика и към промените в нощния живот и попфолк индустрията. Той изразява недоумение пред новите практики в нощните заведения, където според него често се виждат „много големи глупости“ – включително ситуации, в които млади хора присъстват с наркотици („взели по един балон“) докато той изпълнява. „Извинявай, аз такова нещо не съм виждал“, казва певецът.

Освен това той подчертава, че в музикалния бизнес има „много излишни хора“, които нямат нужните качества и залагат на провокацията и скандалите вместо на музиката. Като пример изтъква сценични изпълнения, които според него са повече акробатика и разголване – „тези шпагати, тези кълчения, тези вдигания на крака“ – и добавя: „За мен това не е музика.“

В заключение Тони Стораро обрисува картина на човек, който пази корените и семейството си, но същевременно критикува посоката на съвременната сцена и поведението на част от младите изпълнители.